изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки

петък, 29 юни 2012 г.

Седемте смъртни гряха в секса




И след като написах „Седемте смъртни гряха в любовта” на няколко пъти получих провокиращ въпрос: „Кои са според мен седемте смъртни гряха в секса и има ли изобщо такива?” На този въпрос смятам да отговоря с настоящият пост, като ще прескоча онези неща които са в компетенцията на съдебните психиатри и ще пиша само за неща, които можем и да приемем като нормални.
 
1.Пренебрежението към насладата на партньора/партньорката/. Това автоматично поставя партньора, живо същество в положение на играчка, а теб в положение на мастурбиращ/мастурбираща/ , когато шанса, а и тяло което те желае ти дават възможност за много повече. Егоизмът в интимното ощетява и самия егоист, а най-лошото е, че той дори не го разбира.
 
2.Принудата. Не става въпрос за изнасилването, защото изнасилването дори не смятам за секс, а зверщина, за изтезание над сексуалното. Погубването му. То, изобщо няма място в този пост. Думата ми е за принудата, най-често психологическо надмощие „мекото изнасилване” в което има все пак някаква сексуалност, но в повечето случаи не тя е водеща, а е водещо желанието за надмощие. Плюс онзи егоизъм за който стана дума по-горе.
 
3. Възползването от лошо положение. Изпаднала в криза жена, лесна плячка е за сексуални апетити. Има нещо общо с принудата, но е и различно. Самата жертва е принудена по-скоро от живота си, от психологическото състояние отколкото от този който се е възползвал. Народът е казал: „не е луд този който яде баницата…” – няма да завършвам поговорката, всички я знаем, но един уважаващ себе си мъж, никога няма да изяде баницата на лудите. А и последиците за двамата могат да бъдат, ако не фатални, то поне много неприятни, защото отново е липсвал импулса на истинското желание.
 
4. Сметката за сметка на насладата. Разумът отдава тялото, то избира партньора не само по признака, какво удоволствие може да отдаде, а още по десетки други. Съвсем неразумното отдаване е глупост, но пък прекаленото сметкаджийство води до самоограбване, самолишение, празнота. Виждам в мъглата като пример хипотетичен образ на възрастна, потънала в разкош жена, която скоро си отива, която почти е загубила ума си от старост, но за миг паметта й се възвръща, сетивата й се изострят. Вижда всичко около себе си. Всичко с което скоро ще се раздели. Пита се заслужавало ли си е, дало ли й е поне малко от онова удоволствие от което се е лишила в негово име. Била е желана жена, много, много желана жена, сега си спомня. Твърде много подробности си спомня. За нейно щастие, това прояснение трае само няколко секунди. По-дълго щеше да е твърде болезнено. Отново губи паметта си, което е най-добре за нея.
 
5. Нежеланието за изпитване на наслада, подтискането й. Колкото и абсурдно да звучи, това го има. Най-вече при тези които използват телата си като оръжие. Боят се сами да изпаднат в своя капан. За тях също е валиден примера даден по-горе.
 
6. Снижаването на секса до прост физиологичен процес. Необходим за тялото, но нищо повече от отиване до тоалетната или пиене на вода. Звучи естествено и трогателно невинно, но няма ли някаква по-силна тръпка, дори да става въпрос за най-повърхностна емоционална тръпка, това е почти животинско отношение, но освен невинността на животните, ни липсва и техния финес, а и тяхната дива природна мощ, което ни поставя в далеч по-низка позиция и от тях.
 
7. Пренебрежението към своята собствена наслада, в името на насладата на партньора/партньрката/. Всеки любящ и всяка любяща, иска да даде на този или на тази която обича повече отколкото получава. Наслаждава се на тръпката на партньора/партньорката/, като на част от своята. И това не е просто нормално, то е красиво, но когато собствената наслада е напълно пренебрегната в името на насладата на другия, то другия е поставен в положението на извършващ първи смъртен грях в секса, а и който или която не може да изпита наслада, трудно може и да я създаде.

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Седемте смъртни гряха в любовта


1.Лъжата. Просто се опитваш да му спестиш. Да понесеш сама товара на нещо страшно или нещо странно, на нещо което не би трябвало да ти се случи или не съжаляваш, че ти се е случило, но той би го приел тежко, а от това няма да ти олекне, напротив, по-тежко ще ти стане и има логика, почти мъченическо свято ти изглежда да излъжеш, в името та една друга по-висша истина. В която живеете двамата и само двамата и не искаш да разрушиш с намеса на нещо външно.
Ала най-често истината изниква наяве или лъжата повлича втора или тайната те затваря в болката си, а това те отчуждава от него.
2. Ревността. Колкото по-красива е, толкова по-грозно ти става. Колкото по-щастлив те прави, толкова повече се боиш някой да не ти отнеме щастието. Колкото по-добре е, толкова повече се опасяваш, че е наивница която лесно може да бъде излъгана и колкото по-добра е, толкова по-лош и недостоен се чувстваш и я ревнуваш, дори от лошия и недостойния в себе си, който няма общо с онзи когото тя познава и на когото се отдава с желание. Мразиш и този мазен тип, въпреки, че е твоя роля. Мразиш и нея когато й крещиш или ти се иска да изкрещиш, че я обичаш. Мразиш я, но не би се лишил от нея, само защото я чувстваш свое притежание, а си алчен.