Интимно за любовта

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Отново тривиалният въпрос във форум. Какви и с какво привличат. Следваха отговори със сантиметри на гръдни обиколки, талии и ръст спрямо килограми. Някак не успях да се включа във всеобщия тон, никога не успявам, но отговора ми си дойде сам, импулсивен и откровено казах си в прав текст, какво е което ме привлича:

Може да е нещо в думите или нещо в погледа, нещо в стойката или в изражението, може да е в мириса й или в поведението й, в една физиономийка която е направила или да ме е побъркала с начина по който отмята косата й, самата й коса или харизмата й, може да са бедрата й или талията й, може да е нищо от това което изтъкнах, но нали човешкия разум все търси обяснение и когато не е способен да го даде, измисля си го.

Любов и...бъдеще

Любов и...бъдеще

Няма такова. Не и тя.

Тя има само настояще. Усещане за пълнота, съпреживяване на цялата природа. Блаженство тук и сега. За нея, следващия ден е без значение.

И ако нещо мисли в нас за бъдещето, дори когато сме й отдадени, то е неин примес. Не и тя самата. Неин примес, който не я прави по-малка или по-голяма. Част от богатството й е или от очарованието й, неин товар, понякога – нужен или ненужен. Без него пак ще я има, дори тогава, когато не би изглеждала същата.

неделя, 22 юли 2012 г.

Когато мъжът желае

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Когато мъжът желае се покрива с мъх всяко усещане. Всички жени стават по-красиви и по нещо напомнят за нея. По носле или по характер, по стойка или походка. Гласът на някоя звучи като нейният, а друга в погледа има подобни предизвикателни искрици. Кокетка е всяка улица с хиляди изкушения, но тези изкушения са у различни жени, а всички жени не може да има, колкото и да желае, ала всичките им изкушения може да открие в една. Тази която желае. Когато мъжът желае и е покрито с мъх всяко усещане.

събота, 21 юли 2012 г.

Когато жената желае

Когато жената желае…е облак набъбнал преди началото на неизбежното изливане.
Когато заспива сама или заспива до някого, а по-сама се чувства.
Или не може да се почувства сама, нито да заспи, защото е точно с този който желае, но повече го желае. Повече отколкото е възможно и разбираемо, и обяснимо, и възможно да се изрази логично го желае. Повече от собственото си желание го желае. Повече отколкото е осъществимо. Повече отколкото е поносимо. И не сърцето, а всяка клетка би й се пръснала в термоядрена експлозия и разпиляла се сред ангели, ако не овладяваше своето желание, в името на самото желание, да продължи да го желае, желае, желае.
Желае когато е пияна или когато се опитва да мине за пияна и зад малко алкохол маскира по-опияняващото.

сряда, 18 юли 2012 г.

За целувките и целувката

Когато нямаме какво да кажем или когато нямаме думи, а повече от всякога искаме да изречем целуваме. Целуваме когато очите са го сторили преди устните.
Когато искаме да излъжем и когато искаме да кажем истината. Когато се залъгваме, че лъжем. Когато не е истина, че изказваме с целувка истината. Когато е вълшебно. Когато е твърде реално.
Когато боли и когато търсим подкрепа. Когато обичаме или когато отчаяно искаме да задържим любовта.
Когато искаме да възкресим, когато предаваме. Целуваме кръст в ръката на владика, целуваме гърди на сладко съгрешение, за което не си заслужава и го знаем, но сме готови и в ада да влезем.
Целуваме на сън непознати и често подобни сънища се оказват пророчески, а понякога не. Целуваме дъщеря по косите и преди раздяла дори намразена любов.
Целуваме да се отдадем или за да се похарчим. Целуваме през зъби и с безкрайно отворени устни. Целуваме пиянски, по руски, приятелски, дори човек с който утре знаем, че можем да воюваме. Целуваме виртуално и целуваме епистоларно. Целуваме без да сме очаквали. Открадваме целувки. Целуваме готови за плесник и дори когато не го получим, бузата ни пари. Болка няма, смут, а толкова е сладък, палав. Целуваме и чуваме: "от теб не го очаквах", "луд си, май и аз", "как да го разбирам", "ти се шегуваш" и още милиард нелепи реплики които са си на мястото, колкото и странно да звучат, а може би именно поради това.
Целуваме когато не желаем. Целуваме когато имаме далеч по-голямо желание. Целуваме за довиждане сутрин. Целуваме спящата или спящият с която и които сме престанали да се целуваме в последните месеци будни. Целуваме се като тийнейджъри по парковете, а дори да сме тинейджъри, често се мислим за твърде зрели за да правим така.
Целуваме се по мислите си и целуваме спомени. Целуваме се, че яденето е силно подправено, а това ни действа вулканично. Целуваме се защото се просто защото се обичаме или не това, не....Само искаме да споделим самотата, нищо повече, а че това всъщност е любовта ни, няма смисъл дори да узнаем, а просто да й се отдадем или да е следваме като сляпа пътека която все имаме чувство, че на никъде не води, а все края й не се открива и до чудати прелести на природата, за които само сме чували ни отведжа.
Целуваме от скука. Целуваме от страст. Целуваме като побъркани, целуваме защото се побъркваме или да не се побъркаме, за да сме побъркани или да симулираме побърканост пред самите себе си, защото в този побъркан свят е твърде побъркано да бъдеш нормален. Целуваме защото сме твърде нормални. Целуваме за да спазим ритуал и традиция.
Целуваме да ги разрушим, не на мястото си и не човека който е прилично, а изкушението пари като най-дивна целувка.
Целуваме от радост, готови сме и кучето си да целунем, но толкова е радостно да те целуне от радост, особено тъжен човек, че късмета да получиш тази целувка понякога се равнява на целувка от любов.
Целуваме защото нямаме време да се обясняваме или защото не искаме или защото имаме време и твърде много искаме, но има ли по-голямо обяснение от самата целувка.
Целуваме клепачи и уши, шии и рамене, длани и пръсти, душата се опитваме да целунем и понякога успяваме.
Целуваме хапейки, целуваме едва докосвайки, целуваме се по навик, целуваме се като обсебени от демони на непознати които по-силно от нас могат да желаят. Целуваме се от жажда за тръпка, целуваме се за да си припомним чувството. Целуваме се като в края на екшън на какъвто живота ни не прилича до тази целувка, която осмисля както и труповете които е оставил зад гърба си героя, така и всичко останало което сме преживели и се чувстваме малко като на кино. Целуваме се и в киното. И под път и на път. Целуваме се по време на танц и под душа. Целуваме се като приятели или защото искаме да покажем приятелско чувство. Целуваме се за да съкратим други процедури. Целуваме се измамени, че целувката е любов, но тази измама често се превръща в истина. Целуваме да пробудим дявола. Целуваме за да се докоснем до ангелското.
Целуваме, целуваме, целуваме докато сме живи и все недоцелунати умираме.

Целуваме толкова много, но пропуснем ли една единствена целувка, която търсим между всички останали, все едно не сме целунали изобщо.

вторник, 17 юли 2012 г.

Любов и... минало

Трябва да станем деца да обикнем.

Трябва да се родим в себе си. А житейските уроци, да са мъдрите приказки, на онзи голям мъж или онази голяма жена, които някога ги е имало и са ни оставили като завещания телата си, за да ги обитаем със свежестта на новият живот.

Не трябва да им вземаме всичките интелектуални постижения на сериозно. Трябва да приемем, че сега сме други, за да се лишим от тежките дългове

понеделник, 16 юли 2012 г.

Седемте най-чаровни типа жени

Жената – сила. Ключовете ползва само за да изглежда естествена, иначе всяка ключалка може да отвори с аромата си. Независимо дали е ключалка за апартамент, древна мистерия, трезор, сърце, душа или начин на живот, корпоративна, военна или държавна тайна. Най-често е висока и руса, но може да бъде пищна и черноока, с червена коса или с момчешка прическа и възлести мускули. Макар винаги да е красива е повече от външността си. Радва погледи, но поразява далеч по-дълбоко отколкото е възможно само чрез сетивното. Може да бъде господарка на света, ако използва очарованието си в сто процентовата му сила, но отдавна си е забранила да го прави. Твърде евтин десерт би й се сторил света, ако го придобие по този начин, а тя не обича евтини

неделя, 15 юли 2012 г.

Еротика на нудизма

"Има ли еротика в нудизма?"

Има, но това е мета-еротика. Еротика повече извън прага на сексуалното усещане, отколкото еротика на сексуалното усещане. Еротиката на красотата, която е преди това усещане, която го създава, причината е, а не следствието от същото това усещане, като което обикновено я възприемаме. Еротиката на природата и освободеността, еротиката преди задръжките, следователно и преди всичко онова което може да се нарече "липса на задръжки". Еротиката по-скоро на божественото, отколкото на сътворението. Натуралната и твърде горчивата за формирания, свикнал със сладостта на еротичното усещане: вкус. Не е еротика на интимността, а споделяне на тялото с всичко съществуващо и любов с всичко съществуващо. Разтваряне

събота, 14 юли 2012 г.

Сексапилната жена

Тя може да не е крака до сливиците, нито деколте до пъпа, под което, Бога ми, има какво да се види и дори дявола да подлуди, но го е разгонила до пробуждаща тръпки граница, до усещане на пропаст.

Тя може да не е черна вечерна рокля, с цепка до мишница, нито да има най-красивите прасци над най-убийствените високи токчета, ехото от ударите на които кърти лавини на четиристотин километра югозапад, а няколко сърца наоколо се пръскат от резонанса им.

петък, 13 юли 2012 г.

101 причини защо я /го/ обичаш

1. Обичаш я защото е секси.

2. Защото си отчаян я обичаш.

3. Обичаш я защото самотата беше общата приятелка която ви запозна.

4. Защото изглежда слаба и това те принуждава да бъдеш силен, а чувството ти харесва.

5. Обичаш чувството, че обичаш, а тя е негова квинтесенция.

6. Защото беше паднал, а тя не забеляза как сянката й ти подаде ръка.

7. Смехът й, защото те гали, я обичаш.

8. Защото очите й говорят.

9. Различно се чувстваш с нея, а всичко останало преди това е било скучно и досадно.

10. Защото такъв е бил космическия цикъл когато сте се срещнали.

11. Нямаш сили да я пропилееш.

12. Защото би я предпочел пред истината.

13. Защото заслужава.

14. Защото искаш да заслужиш.

15. Защото ти е дрога.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Любов и.../или/ секс

Ще се опитам без претенции за изчерпателност или още по-малко общовалидна правота да изповядам своето отношение по въпроса. Мисля, че ще съвпадне с усещанията на много от вас:

Когато всяка мисъл е разсъблечена, по-точно душата е разсъблечена от мислите, а тялото е душа и всяко докосване по голата кожа е и докосване по космически дълбини, за които не си подозирал или подозирала, но сега са се разтворили и напомня на падане в себе си изживяването…
Когато всички житейски, социални, театрални маски са свалени.
Когато благоприличието напомня безсрамието на собствения ти егоизъм и разкъсано на парцали лежи жалко в ъгъла на стаята.
Когато нещо повече от екзалтацията на безумно-хубавия еротичен миг, чувстваш и не знаеш как да го наречеш.

сряда, 11 юли 2012 г.

Интимно за раздялата

Винаги е различно.
Винаги умирам.
Не придобих рутина, а ако беше възможна до сега да съм я придобил.
Винаги отрезнявам като след години опиянение, дори и връзката да е траела седмици, дни, часове. Опомням се свят в който съм мислил, че познавам, а се оказвам на повърхността му, сред много въпросителни и твърди стени.
Винаги съм като изгубен в непознат град.
Винаги чувствам липсата на надежда.
Хвърлям или качвам килограми. Държа се като идиот. Смея се по-шумно, май ставам и много забавен клоун, толкова забавен, че чак обирам овации и губя представа кога се смеят на майсторската ми игра и кога ми се присмиват, но ми е все едно.

вторник, 10 юли 2012 г.

Любов и мимолетно

Колаж: BG Север

Ще се срещнете тази нощ. Или още една, две, пет, възможно е седемдесет и два или сто пъти още. Не знаете. Всяка среща на последна прилича. Нямате бъдеще. Заедно: не. То е другаде. За теб, за нея или него.
Той е семеен. Тя е семейна.
Тя ще пътува. Той ще пътува.
Ти си семеен. Ти си семейната.
Ти ще пътуваш. Имаш сметки с живота си за уреждане. Няколко късъмчета брада на дявола дължиш или да покажеш среден пръст на мойрите. Убивало те е нещо, не е успяло да те довърши. Както се знае, по-силен те е направило.

понеделник, 9 юли 2012 г.

Любов и разстояние (Когато мислите се любят)

Разстоянието е като еротична дреха, прозират под видимото формите на желаното. Когато не можеш да я/да го докоснеш/, когато километрите са двадесет, двеста, две хиляди или повече, в тази нощ, те ще са реалност, ала не и пропаст.
Телата няма да се докоснат, но докосване има. Желанието е взаимно и без телефон, и без интернет, думите ви се докосват, чувате гласовете си, макар и идващи от дълбините на съзнанието. Светът повече от когато и да е било, личи, че е илюзия, неособено сполучлива. Декори е всичко, булото на Майа, всички тези километри, заблужданието, че не сте един до друг. Възбудата гъделичка кожата, мислите са настръхнали, ще се пръснат и ще потекат като восък и целувки. До границата на болезненото е стигнало приятното, до самата граница, без да я премине. Усещането е за физически допир, какъвто липсва. Може пред очите ти да има стена с библиотека, картина и саксия или пък трамвайна спирка, витрина, кафене с изглеждащи познати лица. Може да има самосвал или пък

неделя, 8 юли 2012 г.

Любовницата

cefules.net

Тя и ти знаете какво е времето, малко е. Нямате го. Заело ви е трохи от себе си и ще си изисква връщането на всяка, с лихва, а са толкова вкусни тези трохи, с истина засищат, чезне глада, онзи най-дълбокият, неразбираемият който тя чувства, ти чувстваш, но дотам сте свикнали с усещането, че разбирате за него едва когато изчезне. Трохите – мигове когато сте заедно, всъщност – другото име на вечното: оценената краткост, откраднатото от познатото, общоприетото, посредственото. Бягството, греховното, езическото. Всичко това откриваш в нея, всичко това открива в себе си, за да го съблече. За да ти го отнеме.

Кратка целувка, после дъжда, тръгващият автобус. Още усещаш устните й по себе си, лепкави. Чуваш гласа й, образа й не чезне от очите ти. Знаеш, че е излишно. Знаеш, че няма да

събота, 7 юли 2012 г.

Седемте смъртни "гряха" при раздялата

bgsever.info

1.Алкохолизмът. Най-красив е тогава, най-лиричен, най-брутален и абстрактен. Утеха, без съмнение. Какво още? Да и приятели. Струва ти се маловажна. Голямо чудо. Имаш свобода. И следваща чашка или бутилка. Можеш да плеснеш сервитьорката по дупето или да продължиш кротко сам в къщи. Да захъркаш като агонизиращ домашен храненик отглеждан заради консумация. Сутрин да чувстваш тялото си като ковчег докато намериш чашката. Махнеш ли слънчевите очила да ти се струва, че си в обсега на ядрена битка, а кървавите ти очи са в състояние да уплашат и

петък, 6 юли 2012 г.

Любов и избор

cefules.net

Ако си наркоманка, сам ще отида до заложната къща, за да се спазаря за накитите ти, без да те питам откъде ги имаш, макар да е почти очевидно, че си ги откраднала. Сам ще намеря дилъра и ще ти донеса отровата, ако трябва ще държа ръката ти, за да си намериш читава вена. Даже и ще ти се усмихвам, а ще знаеш, че вътре ми е мрак и не искам да те губя и не искам да умираш, и искам да си моя любовница, а не любовница на бавното си умиране.
Ако си алкохоличка, ще ти купя бутилката, даже ще избера този етикет който ще свърши най-добра работа. Чашата ще ми е пълна с чешмяна вода, но ще чукаме наздравици, докато те виждам как все по-малко приличаш на себе си и все повече на животното си, което няма общо с онзи звяр който обичам да ме люби.

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Целомъдрие?!

cefules.net

Когато момиче няма дупе да завърти, ни очи да впечатли, ни език да разтопи, ни пък нежен характер, че да затрогне, ни достатъчно кураж за да си позволи да бъде агресивна: най-лесно е да претендира за целомъдреност, че даже и да повярва колко е целомъдрена, а да укрепи вярата си, най-лесно е да си намери кучка с която да се сравни, да поразучи нещо за нея, да добави от себе си, да го разкаже на също толкова целомъдрени като нея и те да доразвият историята и да почернят живота на тази чийто най-тежък грях е това, че има всичко което те желаят, а нямат.

Онази „кучката” е възможно дори да има по-малко връзки и от тях, защото за нея не е люто предизвикателство да си позволи когото и да е било, защото има самочувствието да бъде себе си и не се краси с измислен морал, нито изтъква друго качество освен свободата си да бъде красива, а с тази красота може да е обезкуражила и без друго много лишени от кураж, смачкани от живота мъже, които лудо са се нуждаели от жена и в това си състояние са ощастливили не само себе си, а и някои от целомъдрените госпожи и госпожици, критички на морала на хипотетичната и тъй позната във всеки квартал и всяка общност: „кучка” – символ на лекото поведение и служеща чудесно за подчертаването целомъдрената посредственост.

сряда, 4 юли 2012 г.

Кога жена изневерява?

Той е толкова добър, че ще ограничи добротата му, ако не му даде възможност да я прояви. Той разбира се би й простил, а как ще й прости, ако не му даде възможността да й прости. Разбира се тя го обича, заради добротата му и не иска да му отнеме от нея, а да я поощри. За неговата добрина и за негово добро една изневяра е изключителен стимул, а ако не я разбере, значи се е заблуждавала в него и той не е човека когото тя е обичала т. е. няма никаква изневяра.

Той е толкова зъл, че ще я убие, ако научи, но ако не научи ще си получи заслуженото, освен това смъртта би било по-добро от това да се бои непрестанно. Така, де! “Страхливецът умира всеки ден, а смелият веднъж!”. Не, че е била смела, но с такъв партньор не може да остане страхлива.

Той не е нито толкова добър, нито толкова зъл. Напоследък скука ужасна. Някога неговата умереност й харесваше, но като вижда колко добър е съпруга на едната нейна приятелка (Той № 1) и колко е зъл този на другата

вторник, 3 юли 2012 г.

Защо жената мрази като разлюби?

Защото всяко отрезняване е тежко. Главата е олово от отминалото опиянение, сърцето се преобръща, чувстваш, че няма да издържиш, че ще се погубиш, боиш се, а ново търсиш да се спасиш от тежкото състояние на настъпилото утри в което мислите са чисти, а душата празна.
Защото имаш все още защо да го обичаш, а нямаш сили дори да го мразиш.
Защото имаш всички причини да го мразиш, а искаш мъничко поне все още да го обичаш за да не се обезсмислят най-красивите мигове.
Защото отчаянието хапе.
Защото гръдта все още иска.

понеделник, 2 юли 2012 г.

Рулетката на любовта. Сайт за запознанства или...

...или изповед на един анономен приятел - любител на сайтове за запознанства
Усещанието ти е, че си в казино.
Крупиетата са високи блондинки. Еднояйчни тризначки с превързани очи и голи гърди. Под лявото си зърно имат три различни татуировки: не знам имат ли значение символите им или са направени за да се разпознават по нещо: четерилистна детелина, слънчоглед и змия.
Усмивките им, като стъклени.
Акцентът: слаб.

неделя, 1 юли 2012 г.

Секси ли е алкохола? Според мен: не!

Във връзка със серията статии на BG Север: тук, тук и тук. Донякъде предизвикан от един анонимен коментар, в постинг на Фрина, в който някакъв фен се опита да ме подиграе на тема минало. Най-вече защото от началото на летния сезон, отново алкохола зачести да се рекламира, като нещо много секси, като нещо много младежко, ще публикувам отново нещо изживяно с болката и страстта му. По-скоро като послание към по-младите, отколкото като изповед, каквато беше за мен, когато го писах.

Секси ли е алкохола? Според мен: не.

Пил съм бира, сигурно тонове, под режещият саунд на „Металика” и „Слейър”, в годините когато парчета на „Слейър” се използваха за психоатака в Залива при операция Пустинна буря, а ако двете дежурни нимфетки търпяха прегръдката ми, то беше защото махнат ли ми ръцете, най-вероятно ще се плъзна под масата. Веднъж, както клатих глава с цепнах предният зъб в една от чашите. Остана ми като спомен тази резка. Тогава носих „Номера на звяра”, така както е на албума на „Айрън Мейдън” на гърба си и влизах облечен по този начин и в Богословския, тогава все още Духовна академия, където учих.
Пил съм и водка, малко по-късно. По руски маниер. Действаше ми като допинг. Падаха задръжки, съзнанието ми сменяше ред и система, рязко. Цветовете пред очите ми се променяха. По-изострени ставаха контурите, чувствата заговаряха на езика на мисълта, където и да се намирах вадих тетрадката от чантата, която все преметната на рамото ми и стиховете се появяваха сами.
Пил съм и на свещи с теб. Не си спомням как се казваше тогава и как изглеждаше. Колко имена и лица смени от онези години, болезнено ми е да си припомня. Губех те, за да те срещна отново. Срещах те, само да те изгубя. Не знам сарказъм ли беше от твоя страна когато ми купи от онзи арт-магазин металната бутилка и ми я подари както направи любимата на Никълъс Кейдж в нашумелия тогава: „Да напуснеш Лас Вегас”, май също като героя се разциврих, но това беше не защото бях толкова трогнат, ами че потроши толкова пари за бутилката, а колко водка можеше да се купи с тях. Героя умря, аз реших да възкръсна. Не и любовта ни, ако е имало тогава такава. Секс правихме на поразия. Не винаги бях способен, но като се има в предвид как я карах и това ми се вижда множко. Любов правих с поредната чаша и роних истински сълзи по теб, когато давех раздялата. Едва когато те изгубих, може би, малко съм те обичал. За да те намеря отново. И да се повтори същото.
Пил съм и бърбън. И текила.
Пил съм и ракия с тате, на селото му до Дунав.
Пил съм и доста вино от това на дядо. Пил съм и с теб вино, макар не от това на дядо. Разливал съм го по тялото ти. Гонил съм струйките с език. Цитирал съм ти Омар Хаям, а когато го забравях, започвах да импровизирам със свои стихове. Някои си ги биваше. Спомняш си онзи който написах на стената. Аз още го помня. Хареса ти, защо плака, така и не разбрах. Защо не се върна? Нямаше причини. Ако сме били пияни, по-скоро сме били един от друг. Точно тогава не прекалих, но после…
Пил съм не само алкохол, но и помията на живота. В месеците в които си и играех на трезвеник се чувствах в