Любов и.../или/ секс

Добави в Svejo

Ще се опитам без претенции за изчерпателност или още по-малко общовалидна правота да изповядам своето отношение по въпроса. Мисля, че ще съвпадне с усещанията на много от вас:

Когато всяка мисъл е разсъблечена, по-точно душата е разсъблечена от мислите, а тялото е душа и всяко докосване по голата кожа е и докосване по космически дълбини, за които не си подозирал или подозирала, но сега са се разтворили и напомня на падане в себе си изживяването…
Когато всички житейски, социални, театрални маски са свалени. 
Когато благоприличието напомня безсрамието на собствения ти егоизъм и разкъсано на парцали лежи жалко в ъгъла на стаята. 
Когато нещо повече от екзалтацията на безумно-хубавия еротичен миг, чувстваш и не знаеш как да го наречеш. 

Когато е толкова възбудено, че чак прилича на спокойно. И емоционалният океан с всичките му бури изглежда „тих”, а живота е прекрасен и само едно единствено демонче, между милиард себеподобни същества от някъде си, вселили се под кожа, сърце, зърна и ерогенни точки, когато то мъничко и жалко на фона на всеобщата симфония, ридае, че не може да спре мига.
Когато няма цял свят. Когато цял свят не означава нищо. Част от озвучаването е. Когато ти е безгрижно, когато ти е детинско, а всяка отговорност си способен да поемеш, дори най-тежката без после да съжалиш. Готов си и да изгубиш душата си, същата която в този миг е едно и също с тялото и е безсъмнена като това което милва любимия или любимата и може би се вижда в огледалата из стаята. Когато си сигурен или сигурна, че няма да отрезнееш никога, а по-трезвен или трезва никога не си бил или била. Когато, дори да знаеш, че те чака сигурна гибел, изпълва те топла радост, че поне си живял, а дори да не се очаква нищо подобно се отдаваш на ласката все едно краят ти ще е след час. 
Когато всяка клетка се смее безпричинно, а мислите до една приличат на възбудена плът, пръснали се из рая деца, които играят, гонят се, крещят и се чуват откъслечни фрази, а хаоса е опияняващ. И не хваща от виното, защото не може да се опияни самото опиянение. И каквито и проблеми да ви очакват, те са част от радостта. 
Тогава може би правите любов.
Правил съм такава любов. 
Когато тялото е разсъблечено, но не и мислите, а мисълта като перверзна хитруша, наднича и просто се радва на играта ви, гали се и изпитва част от насладата, без да се е отдала на нея. Когато душата се бои да не бъде погубена и временно заспива, за да освободи телата от себе си и те се превръщат в расови, диви, красиви животни, осъдени на свобода. 
Когато последната маска е забравена на лицето. Маската на Егото, най-красивия образ който си избрала или избрал, за любимия или любимата.
Когато те възбужда безсрамието на красивото, а благоприличието ти затваря очи и се мръщи, а ти му се надсмиваш, защото си заслужава присмеха. 
Когато океана е всичко друго само не „тих” и опасно се чувстваш по гребените на вълните, но толкова е хубаво и усещането за риск, че се превръща в част от насладата. 
Когато тялото е тревожното демонче, освободено за миг ваканция и знае много добре това, но му се наслаждава. 
Когато искаш, много искаш да живееш, за да се повтаря този миг. 
Когато всяка клетка се смее безпричинно, а мислите до една приличат на възбудена плът, пръснали се из рая деца, които играят, гонят се, крещях и се чуват откъслечни фрази, а хаоса е опияняващ. И не хваща от виното, защото…Защото играта толкова е хубава, че по всичко това е напълно еднаква с любовта. Но не би изгубил, не би изгубила заради тази си игра душата, нито я чувстваш, тя спи. Не би свалил, не би свалила маската. 
Може насладата в случай да е по-приятна и от миговете когато си правил, правила любов и може да е със същата, същият с който си правил любов.
Но най-вероятно: това е само секс. 
Правя разлика сега, след като е минало доста време, а по време на самото изживяване, просто: наистина не си заслужава, да се задава въпроса.
И въпреки това се чувства.