изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки

неделя, 2 март 2014 г.

Венда Котката, откъс от Далебор - синът на кладенеца

неделя, 26 август 2012 г.

Кога не си гола, макар да си съблечена

Когато сиви мисли ежедневие са полепнали под кожата ти, потънала си в тях, не си до мен, макар да сме прегърнати. 
Когато си повита в аромата ми и по-красива и щастлива не съм те виждал, ала иска ми се да те съблека от своето влияние за да докосна теб. 
Когато не си разпуснала косите си. 
Когато в погледа ти има симпатична хитрост. По-гола изглеждаш, отколкото гола би била, по-възбуждаща прави голотата ти, ала прикрива, прикрива нещо. Облечена си с поглед. 
Когато си бронирана, отдаваш тяло, ала затворила врати към дълбините на насладата, която се боиш да изпиташ, защото сама не си наясно колко дълбоко би могло да бъде чувството, а то е бездна. 
Когато бързаш или бързам. 

петък, 24 август 2012 г.

Жената неспособна да бъде невярна

                                                      Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  

Тя не е вярна, а неспособна да бъде невярна. Която се отдава до дъно, до край, до сетна клетка и емоция. 

Тя или изцяло се отдава или изобщо не се отдава. 

Възможно е да я познавате. Да е ваша приятелка, колежка, съседка. Да нямате представа, че е точно този тип жена, колкото и добре да ви се струва, че я познавате. Защото същността й няма общо с държанието й. И рядко, и само в изключителни моменти я разкрива. 

Тя не е моралистка, още по-малко псевдо-моралистка. 

Не говори с дидактичен тон, нито осъжда нечие поведение, а не е способна да измени на своето. 

четвъртък, 23 август 2012 г.

Защо се влюбват жените?


Защото знаят, че искат.
Защото знаят, че не искат.
Защото не знаят, защо.
Защото е побъркано.
Защото така са решили клетките им.
Защото просто времето е облачно.
Или е слънчево.
Или няма защо, но просто така, точно защото няма защо.

сряда, 22 август 2012 г.

"Все за голо пишеш, не те ли е срам!"

“Все за голо пишеш! Как не те е срам!” – не одобрих този анонимен коментар, нямаше смисъл, защото в разказа ставаше въпрос за актова картина. При това истинска, такава съм виждал, написах историята на чувствата свързани с нея, а на самия художник много се хареса. Картината е оценена и продадена скъпо. Видях само нейна снимка и спирам дотук, частните обяснения и искам да отговоря принципно на въпроса. 

Голотата не е само тяло. Голотата е състояние. Потребност не единствено сексуална и сведем ли я, единствено до сексуална, порочни са мислите ни, не самата голота. 
Дори голотата на тялото, сама по себе си е невинна, а отношението към нея, може да й предаде циничен или вулгарен характер. 

За мен късите поли са естетическа потребност и е изкуство да изразиш чрез своето тяло възгледите си за красота, също като да нарисуваш картината за която по-горе споменах. 

четвъртък, 2 август 2012 г.

45 причини да я напуснеш





1.Защо вече не е същата.

2. По-малко я познаваш от някога, по-чужди сте от времето, когато не сте знаели един за друг.

3. Защото не понася приятелите ти.

4.Защото не понасяш приятелките й.

5.Защото се държи като кокошка.

6.Защото те мисли за дръвник. 

понеделник, 23 юли 2012 г.

Привлича ме, с какво ли...

                                                        Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  


Отново тривиалният въпрос във форум. Какви и с какво привличат. Следваха отговори със сантиметри на гръдни обиколки, талии и ръст спрямо килограми. Някак не успях да се включа във всеобщия тон, никога не успявам, но отговора ми си дойде сам, импулсивен и откровено казах си в прав текст, какво е което ме привлича:


Може да е нещо в думите или нещо в погледа, нещо в стойката или в изражението, може да е в мириса й или в поведението й, в една физиономийка която е направила или да ме е побъркала с начина по който отмята косата й, самата й коса или харизмата й, може да са бедрата й или талията й, може да е нищо от това което изтъкнах, но нали човешкия разум все търси обяснение и когато не е способен да го даде, измисля си го. 

Любов и...бъдеще


Любов и...бъдеще

Няма такова. Не и тя.
Тя има само настояще. Усещане за пълнота, съпреживяване на цялата природа. Блаженство тук и сега. За нея, следващия ден е без значение.
И ако нещо мисли в нас за бъдещето, дори когато сме й отдадени, то е неин примес. Не и тя самата. Неин примес, който не я прави по-малка или по-голяма. Част от богатството й е или от очарованието й, неин товар, понякога – нужен или ненужен. Без него пак ще я има, дори тогава, когато не би изглеждала същата.

неделя, 22 юли 2012 г.

Когато мъжът желае


                                        Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Когато мъжът желае се покрива с мъх всяко усещане. Всички жени стават по-красиви и по нещо напомнят за нея. По носле или по характер, по стойка или походка. Гласът на някоя звучи като нейният, а друга в погледа има подобни предизвикателни искрици. Кокетка е всяка улица с хиляди изкушения, но тези изкушения са у различни жени, а всички жени не може да има, колкото и да желае, ала всичките им изкушения може да открие в една. Тази която желае. Когато мъжът желае и е покрито с мъх всяко усещане.

събота, 21 юли 2012 г.

Когато жената желае





Когато жената желае…е облак набъбнал преди началото на неизбежното изливане.
Когато заспива сама или заспива до някого, а по-сама се чувства. 
Или не може да се почувства сама, нито да заспи, защото е точно с този който желае, но повече го желае. Повече отколкото е възможно и разбираемо, и обяснимо, и възможно да се изрази логично го желае. Повече от собственото си желание го желае. Повече отколкото е осъществимо. Повече отколкото е поносимо. И не сърцето, а всяка клетка би й се пръснала в термоядрена експлозия и разпиляла се сред ангели, ако не овладяваше своето желание, в името на самото желание, да продължи да го желае, желае, желае. 
Желае когато е пияна или когато се опитва да мине за пияна и зад малко алкохол маскира по-опияняващото. 

сряда, 18 юли 2012 г.

За целувките и целувката



Когато нямаме какво да кажем или когато нямаме думи, а повече от всякога искаме да изречем целуваме. Целуваме когато очите са го сторили преди устните. 
Когато искаме да излъжем и когато искаме да кажем истината. Когато се залъгваме, че лъжем. Когато не е истина, че изказваме с целувка истината. Когато е вълшебно. Когато е твърде реално. 
Когато боли и когато търсим подкрепа. Когато обичаме или когато отчаяно искаме да задържим любовта. 
Когато искаме да възкресим, когато предаваме. Целуваме кръст в ръката на владика, целуваме гърди на сладко съгрешение, за което не си заслужава и го знаем, но сме готови и в ада да влезем. 
Целуваме на сън непознати и често подобни сънища се оказват пророчески, а понякога не. Целуваме дъщеря по косите и преди раздяла дори намразена любов. 
Целуваме да се отдадем или за да се похарчим. Целуваме през зъби и с безкрайно отворени устни. Целуваме пиянски, по руски, приятелски, дори човек с който утре знаем, че можем да воюваме. Целуваме виртуално и целуваме епистоларно. Целуваме без да сме очаквали. Открадваме целувки. Целуваме готови за плесник и дори когато не го получим, бузата ни пари. Болка няма, смут, а толкова е сладък, палав. Целуваме и чуваме: "от теб не го очаквах", "луд си, май и аз", "как да го разбирам", "ти се шегуваш" и още милиард нелепи реплики които са си на мястото, колкото и странно да звучат, а може би именно поради това. 
Целуваме когато не желаем. Целуваме когато имаме далеч по-голямо желание. Целуваме за довиждане сутрин. Целуваме спящата или спящият с която и които сме престанали да се целуваме в последните месеци будни. Целуваме се като тийнейджъри по парковете, а дори да сме тинейджъри, често се мислим за твърде зрели за да правим така. 
Целуваме се по мислите си и целуваме спомени. Целуваме се, че яденето е силно подправено, а това ни действа вулканично. Целуваме се защото се просто защото се обичаме или не това, не....Само искаме да споделим самотата, нищо повече, а че това всъщност е любовта ни, няма смисъл дори да узнаем, а просто да й се отдадем или да е следваме като сляпа пътека която все имаме чувство, че на никъде не води, а все края й не се открива и до чудати прелести на природата, за които само сме чували ни отведжа.
Целуваме от скука. Целуваме от страст. Целуваме като побъркани, целуваме защото се побъркваме или да не се побъркаме, за да сме побъркани или да симулираме побърканост пред самите себе си, защото в този побъркан свят е твърде побъркано да бъдеш нормален. Целуваме защото сме твърде нормални. Целуваме за да спазим ритуал и традиция. 
Целуваме да ги разрушим, не на мястото си и не човека който е прилично, а изкушението пари като най-дивна целувка. 
Целуваме от радост, готови сме и кучето си да целунем, но толкова е радостно да те целуне от радост, особено тъжен човек, че късмета да получиш тази целувка понякога се равнява на целувка от любов. 
Целуваме защото нямаме време да се обясняваме или защото не искаме или защото имаме време и твърде много искаме, но има ли по-голямо обяснение от самата целувка. 
Целуваме клепачи и уши, шии и рамене, длани и пръсти, душата се опитваме да целунем и понякога успяваме. 
Целуваме хапейки, целуваме едва докосвайки, целуваме се по навик, целуваме се като обсебени от демони на непознати които по-силно от нас могат да желаят. Целуваме се от жажда за тръпка, целуваме се за да си припомним чувството. Целуваме се като в края на екшън на какъвто живота ни не прилича до тази целувка, която осмисля както и труповете които е оставил зад гърба си героя, така и всичко останало което сме преживели и се чувстваме малко като на кино. Целуваме се и в киното. И под път и на път. Целуваме се по време на танц и под душа. Целуваме се като приятели или защото искаме да покажем приятелско чувство. Целуваме се за да съкратим други процедури. Целуваме се измамени, че целувката е любов, но тази измама често се превръща в истина. Целуваме да пробудим дявола. Целуваме за да се докоснем до ангелското.
Целуваме, целуваме, целуваме докато сме живи и все недоцелунати умираме.


Целуваме толкова много, но пропуснем ли една единствена целувка, която търсим между всички останали, все едно не сме целунали изобщо.