изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки

четвъртък, 7 май 2015 г.

И още едно откровение покрай Кланица за чародеи

 Хубаво ще е да се прочете предишния статус за да стане напълно ясно какво пиша в този. През годините много съм говорил за писането. И за процеса, и за вдъхновението, бил съм искрен, но нещо ми се е губило. Трябваше да се върна на образа на Хапла, тя от своя страна да отключи прекрасните и зловещи призраци от миналото ми за да разбера точно какво правя. Когато тя и нейната приятелка махнаха превръзката от очите ми аз видях непозната личност, която много приличаше на мен, но не бях аз. Видях своето заключено Алтер Его, което ми трябваха години за да освободя, да се съградя отново по негов модел и да заключа другия, който до този момент беше мой тъмничар - саморазрушителната личност, която ме унищожаваше. Видях себе си в един по-красив образ. Пишейки несъзнателно съм правил онова, което за мен онази диаболична хубавица - Хапла. Уж рисувам реални личности, но всъщност рисувал съм в различни образи Алтер Его - то на съвременния човек, най-често на жената. Това, което го има в живота ни, дори на моменти е масово, но не се вижда. И ако някой види себе си в героите ми (а и това често се е случвало през годините), и ако хареса това, което вижда може би съм постигнал своята цел. Защото съм бил съучастник на бягството на едно чародейство от неговата тъмница. И в този роман: и при героите с реални прототипи, и при напълно плод на фантазията ми все съм рисувал Алтер Его-то. Така, че Хапла, колкото и да е онази Хапла с която се познавам, толкова е и друга, по-скоро други; мисля дори, че живее във всяка жена. Защото всяка истинска жена прави тъй че любимия й да открие най-доброто в себе си. Още една лична тайна плюс тайна на героите ми.

Книгата вече е факт. Може да бъде изтеглена или поръчана тук: Кланица за чародеи

Кланица за чародеи е вече факт

Вече е факт: електронен и хартиен вариант на "Кланица за чародеи" тук

Дадох повече воля на фантазията си само за да проникна по-дълбоко в реалността. Реалността на тези страдащи и безкрайно щастливи хора, които са прототипи в този роман. Прокълнати и болни, а може би щедро дарени със сетивност, която повечето нямаме. Греховни или напротив, по-чисти отколкото сме социално адаптираните, изпълнени с мощта, а и прогизнали от мръсотията на множеството. Хора, които живеят в един по-различен свят, въпреки, че стъпват на същата, познатата от нас земя. Отхвърлени и потъпкани, но и божествени по своему.

И сега ще разкажа нещо истинско, по най-краткия начин. Мой спомен. Лично изживяване. Лятото на 1998 година. Ако не знаете какво е да си жив, а да си в ада ще го кажа. Да си на 29, а да се чувстваш скапан старец на който не остава много живот, който е пропилял всичко, може да рецитира наизуст големи пасажи от Платон, Ницше, Блез Паскал, Албер Камю, но това е след третата или четвъртата чаша алкохолен концентрат (изпит на екс), ако не е взета тази доза главата му е празна, мислите му са разкъсани, демонични. Не мисли за нищо друго освен как да събере стотинки за дозата или къде да се натресе, че да го почерпят. Ама как да стане това като дори не му сервират когато има пари. Заради доверчивостта си е изгубил и цялото си младежко творчество, а той е писал много, много. Изливал се е денонощно, но това му съкровище вече не му принадлежи: измъчван е и от страха, че никога повече няма да може да пише, че е осакатен. Напуснала го е и първата му съпруга. Съвсем естествено, но в случая не са намесени нито пороците му, нито алкохола, а неща, които сам не разбира и никога няма да разбере. Не може да се обръсне, да се среше - ръцете му не са негови. Не може да застане пред огледалото, защото е самия ужас - зомби излязло от гробищата, в което няма как да се познае. 
И ето, намира се в лудницата - Кланицата за чародеи, вързан за леглото. С два каиша, единия през дясната ръка, единия през кръста, заключени с катинар. Не, че може да мръдне, не може. Но за всеки случай. Включена му е система: истинско фармацевтично блаженство, което и го унася, и го прави да се чувства по-скапано. Понеже още има някакво въображение, представя си, че е направил ужасно престъпление и това, което тече е всъщност отровата на смъртоносна инжекция. В смъртната присъда за него, в онзи момент има малко повече достойнство отколкото в положението до което се е довел. Всъщност опитал е да направи нещо по въпроса. В гърба му е инжектиран есперал (антиколна смес - руско производство с депо действие), подписал е документа на който ясно е обяснено, че при евентуална смърт поема върху себе си цялата отговорност, че инжекцията е безвредна стига да не употреби алкохол, което може да доведе и до смърт. Последното е подчертано с дебел маркер. Седмица не е пил, но все пак обърна цяла бутилка водка. С надеждата, че...С никаква надежда. Но не умря. Понеже нищо не прави като хората. 
Та в това скапано състояние вижда едно русокосо видение на решетката на прозореца. Видимата възраст на видението е 14-15 години. По-голяма се оказва в действителност, но от друга страна: понякога се държи по-детски. Смее му се от прозореца, закача го, казва му, че го чака. Когато го отвързват и го пускат в двора момичето все пак го чака. Това е Хапла. Въпреки тежките си диагнози тя е диаболично красива, въпреки че приказките й са много объркани в тях той долавя някакъв порочно дълбок смисъл. Сега той вече ясно вижда, че тя не е непълнолетна, а тя уж флиртува с него. Увлича го и двамата бягат...От кланицата за чародеи...

Час след бягството ни се разплаках. Толкова бях затрогнат. И си припомних, че мога да чувствам. И без алкохол. Какво толкова направи Хапла. На пръв път нищо особено. Говореше ми за своя приятелка фризьорка, елитна. Разбира се, не й вярвах, мислех си, че Хапла бълнува. Заведе ме не във фризьорски салон, а частен дом. Какво съм очаквал...Оставам на вашите въображения, но приятелката й се оказа точно такава каквато я представи. Накараха ме да седна в стол в банята, завързаха ми очите, а като ги отвързаха освен, че е нямаше брадата (което не е работа на фризьорки, но си беше бонус специално за мен), косата ми имаше такава форма, че не се познах. Освен, че изглеждах с поне десет години по-млад, по-късно можех да преценя - имах одухотворен израз за който не подозирах. Човекът в огледалото беше друга личност, не познатата ми. Това беше моят потенциал. Моето Алтер Его. Онзи, който имаше право да живее и си заслужаваше да живее. Три дни още бягахме с Хапла, ту тук - ту там. Не можех да разбера кое от приказките й е лудостта й, кое е шега и детински развинтено въображине, кое си е истина - най-невероятна, но истина. Защото живота й беше по-богат и от въображението й. И по-абсурден. Накрая се върнахме. Ако не беше това бягство, не се знае дали щях да бъда жив, дали щях да намеря по-късно мотив за съществуване, а оттам и волята, която ми помогна да спра алкохола. А за Хапла, не знам. Много скоро тя избяга със следващия...чародеи. Било й е система. Не знам колко живота е спасила, не знам и жива ли е сега. 

Та разказах истински случай, няма го в романа. А романа е за Хапла, още неколцина като нея. Има го и фентъзито, и трилъра, и хоръра, защото иначе е невъзможно да се разкаже за подобни хора.  

 
Вече е факт на електронен и хартиен носител тук: "Кланица за чародеи".

неделя, 14 септември 2014 г.

Ням свят 2: Змейова орис - краят на печалта и Бъг във времето

Един микс от всички фантастични поджанрове (без космическа фантастика) антиутопия, при това не една, а три антиутопии, киберпънк и магически реализъм, пътуване във времето и мистика, парадокси и абсурди. Един пътник във времето, един вечен бунтар и неудачник. Един малко странен герой, който би предпочел всичко друго, освен да живее героично и хилядолетия наред се чуди кой му е крив, че все не успява да седне кротко на задните си части. Един влюбен в книгите поет, който не пише поезия, който за разлика от всички останали герои в приключенските четива и филми не се бори за оцеляване, а обратното - за покой, но това може да се окаже далеч по-трудно приключение. Или...

Бъг във времето

 
В тази книга не съм вписал официални благодарности, а ги дължа, доста от тях на хора от блога, които ми бяха вдъхновение и прототип на главния герой. С твърдоглавието си, с което винаги заставаха на страната на неоправдания, защитаваха правото му, а с него и своето - правото на чувството за справедливост. Във всяка социална реалност, дори за тази, която се борят, те биха останали същите. Защото както гласи една култова фраза на Достоевски: "Човек започва оттам, отгъдето бунтовно заявява своята свобода", а те носят човешкото. Съгласен или не (по-често Не) с повечето от политическите им убеждения, не мога да не им се възхитя и да покажа този знак на почит. На първо място, специално с тази книга, че много от маниерите на главния герой Скитника са негови: Катана Сенсей, Камосутров, Сава. А още Александър - Фараона. Също: Вмир. Също, макар и Скитника е мъж: Ангелина. И подчертавам - не става въпрос за политически убеждения - в книгата героя е над тях, а за това, как устояваха правата на други в своята общност - в случая блога. Към тях е благодарността, но книгата е посветена на бунтовния човешки дух, който като героя е...безсмъртен, а покой може да намери само по един начин. Няма да кажа какъв, че е на финалната страница. Подобен спойлер не пускам. 


Снимката е и линк към Хеликон, откъдето може да бъде изтеглена книгата.Официална страница на книгата.
 
 
Преди няколко месеца излезе първата книга от сагата "Ням свят", представете си половината човечество да е онемяло, а тези които имат гласови възможности за да използват дарбата си да властват, подпомогнати от едни странни цветя...мембраните. Не е трудно да си го представим, нали. Тази антиутопична и приказна действителност не се различава много от нашата.
Това е основната сюжетна линия на сагата, а във втори том ще се появи един друг образ Княгиня Меда Среброкосата, която с шевиците си има магическата способност да владее Държавата. При условие, че очаква да се роди непобедимия диктатор Далебор. При условие, че е дъщеря на Печалните планини, където хората се хранят със Змейови дървета, а Змейовите дървета с хора. При условие, че там се изворите на злото от които Змейовите дървета черпят силата на злото. При условие, че е имала платонични любовни взаимоотношения с последния монарх, линчуван при идването на Републиката, а тя трябва да служи на Републиката, въпреки титлата си княгиня...Приключенията са гарантирани. 


Снимката е и линк към Хеликон, откъдето книгата може да бъде изтеглена.Официална страница на сагата. 
Сред хората, чиито имена съм изписал на първите страници и благодаря липсват доста, те ще излязат в следващите книги, но едно би трябвало да е във всички. Павел Серафимов - Спараток, който е кръстник на повече от героите в сагата, а и ме вдъхновява да мисля исторически дори когато описвам едно бъдеще. 

неделя, 2 март 2014 г.

Венда Котката, откъс от Далебор - синът на кладенеца

неделя, 26 август 2012 г.

Кога не си гола, макар да си съблечена

Когато сиви мисли ежедневие са полепнали под кожата ти, потънала си в тях, не си до мен, макар да сме прегърнати. 
Когато си повита в аромата ми и по-красива и щастлива не съм те виждал, ала иска ми се да те съблека от своето влияние за да докосна теб. 
Когато не си разпуснала косите си. 
Когато в погледа ти има симпатична хитрост. По-гола изглеждаш, отколкото гола би била, по-възбуждаща прави голотата ти, ала прикрива, прикрива нещо. Облечена си с поглед. 
Когато си бронирана, отдаваш тяло, ала затворила врати към дълбините на насладата, която се боиш да изпиташ, защото сама не си наясно колко дълбоко би могло да бъде чувството, а то е бездна. 
Когато бързаш или бързам. 

петък, 24 август 2012 г.

Жената неспособна да бъде невярна

                                                      Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  

Тя не е вярна, а неспособна да бъде невярна. Която се отдава до дъно, до край, до сетна клетка и емоция. 

Тя или изцяло се отдава или изобщо не се отдава. 

Възможно е да я познавате. Да е ваша приятелка, колежка, съседка. Да нямате представа, че е точно този тип жена, колкото и добре да ви се струва, че я познавате. Защото същността й няма общо с държанието й. И рядко, и само в изключителни моменти я разкрива. 

Тя не е моралистка, още по-малко псевдо-моралистка. 

Не говори с дидактичен тон, нито осъжда нечие поведение, а не е способна да измени на своето. 

четвъртък, 23 август 2012 г.

Защо се влюбват жените?


Защото знаят, че искат.
Защото знаят, че не искат.
Защото не знаят, защо.
Защото е побъркано.
Защото така са решили клетките им.
Защото просто времето е облачно.
Или е слънчево.
Или няма защо, но просто така, точно защото няма защо.

сряда, 22 август 2012 г.

"Все за голо пишеш, не те ли е срам!"

“Все за голо пишеш! Как не те е срам!” – не одобрих този анонимен коментар, нямаше смисъл, защото в разказа ставаше въпрос за актова картина. При това истинска, такава съм виждал, написах историята на чувствата свързани с нея, а на самия художник много се хареса. Картината е оценена и продадена скъпо. Видях само нейна снимка и спирам дотук, частните обяснения и искам да отговоря принципно на въпроса. 

Голотата не е само тяло. Голотата е състояние. Потребност не единствено сексуална и сведем ли я, единствено до сексуална, порочни са мислите ни, не самата голота. 
Дори голотата на тялото, сама по себе си е невинна, а отношението към нея, може да й предаде циничен или вулгарен характер. 

За мен късите поли са естетическа потребност и е изкуство да изразиш чрез своето тяло възгледите си за красота, също като да нарисуваш картината за която по-горе споменах. 

четвъртък, 2 август 2012 г.

45 причини да я напуснеш





1.Защо вече не е същата.

2. По-малко я познаваш от някога, по-чужди сте от времето, когато не сте знаели един за друг.

3. Защото не понася приятелите ти.

4.Защото не понасяш приятелките й.

5.Защото се държи като кокошка.

6.Защото те мисли за дръвник. 

понеделник, 23 юли 2012 г.

Привлича ме, с какво ли...

                                                        Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  


Отново тривиалният въпрос във форум. Какви и с какво привличат. Следваха отговори със сантиметри на гръдни обиколки, талии и ръст спрямо килограми. Някак не успях да се включа във всеобщия тон, никога не успявам, но отговора ми си дойде сам, импулсивен и откровено казах си в прав текст, какво е което ме привлича:


Може да е нещо в думите или нещо в погледа, нещо в стойката или в изражението, може да е в мириса й или в поведението й, в една физиономийка която е направила или да ме е побъркала с начина по който отмята косата й, самата й коса или харизмата й, може да са бедрата й или талията й, може да е нищо от това което изтъкнах, но нали човешкия разум все търси обяснение и когато не е способен да го даде, измисля си го. 

Любов и...бъдеще


Любов и...бъдеще

Няма такова. Не и тя.
Тя има само настояще. Усещане за пълнота, съпреживяване на цялата природа. Блаженство тук и сега. За нея, следващия ден е без значение.
И ако нещо мисли в нас за бъдещето, дори когато сме й отдадени, то е неин примес. Не и тя самата. Неин примес, който не я прави по-малка или по-голяма. Част от богатството й е или от очарованието й, неин товар, понякога – нужен или ненужен. Без него пак ще я има, дори тогава, когато не би изглеждала същата.