изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки

неделя, 14 септември 2014 г.

Ням свят 2: Змейова орис - краят на печалта и Бъг във времето

Един микс от всички фантастични поджанрове (без космическа фантастика) антиутопия, при това не една, а три антиутопии, киберпънк и магически реализъм, пътуване във времето и мистика, парадокси и абсурди. Един пътник във времето, един вечен бунтар и неудачник. Един малко странен герой, който би предпочел всичко друго, освен да живее героично и хилядолетия наред се чуди кой му е крив, че все не успява да седне кротко на задните си части. Един влюбен в книгите поет, който не пише поезия, който за разлика от всички останали герои в приключенските четива и филми не се бори за оцеляване, а обратното - за покой, но това може да се окаже далеч по-трудно приключение. Или...

Бъг във времето

 
В тази книга не съм вписал официални благодарности, а ги дължа, доста от тях на хора от блога, които ми бяха вдъхновение и прототип на главния герой. С твърдоглавието си, с което винаги заставаха на страната на неоправдания, защитаваха правото му, а с него и своето - правото на чувството за справедливост. Във всяка социална реалност, дори за тази, която се борят, те биха останали същите. Защото както гласи една култова фраза на Достоевски: "Човек започва оттам, отгъдето бунтовно заявява своята свобода", а те носят човешкото. Съгласен или не (по-често Не) с повечето от политическите им убеждения, не мога да не им се възхитя и да покажа този знак на почит. На първо място, специално с тази книга, че много от маниерите на главния герой Скитника са негови: Катана Сенсей, Камосутров, Сава. А още Александър - Фараона. Също: Вмир. Също, макар и Скитника е мъж: Ангелина. И подчертавам - не става въпрос за политически убеждения - в книгата героя е над тях, а за това, как устояваха правата на други в своята общност - в случая блога. Към тях е благодарността, но книгата е посветена на бунтовния човешки дух, който като героя е...безсмъртен, а покой може да намери само по един начин. Няма да кажа какъв, че е на финалната страница. Подобен спойлер не пускам. 


Снимката е и линк към Хеликон, откъдето може да бъде изтеглена книгата.Официална страница на книгата.
 
 
Преди няколко месеца излезе първата книга от сагата "Ням свят", представете си половината човечество да е онемяло, а тези които имат гласови възможности за да използват дарбата си да властват, подпомогнати от едни странни цветя...мембраните. Не е трудно да си го представим, нали. Тази антиутопична и приказна действителност не се различава много от нашата.
Това е основната сюжетна линия на сагата, а във втори том ще се появи един друг образ Княгиня Меда Среброкосата, която с шевиците си има магическата способност да владее Държавата. При условие, че очаква да се роди непобедимия диктатор Далебор. При условие, че е дъщеря на Печалните планини, където хората се хранят със Змейови дървета, а Змейовите дървета с хора. При условие, че там се изворите на злото от които Змейовите дървета черпят силата на злото. При условие, че е имала платонични любовни взаимоотношения с последния монарх, линчуван при идването на Републиката, а тя трябва да служи на Републиката, въпреки титлата си княгиня...Приключенията са гарантирани. 


Снимката е и линк към Хеликон, откъдето книгата може да бъде изтеглена.Официална страница на сагата. 
Сред хората, чиито имена съм изписал на първите страници и благодаря липсват доста, те ще излязат в следващите книги, но едно би трябвало да е във всички. Павел Серафимов - Спараток, който е кръстник на повече от героите в сагата, а и ме вдъхновява да мисля исторически дори когато описвам едно бъдеще. 

неделя, 2 март 2014 г.

Венда Котката, откъс от Далебор - синът на кладенеца

неделя, 26 август 2012 г.

Кога не си гола, макар да си съблечена

Когато сиви мисли ежедневие са полепнали под кожата ти, потънала си в тях, не си до мен, макар да сме прегърнати. 
Когато си повита в аромата ми и по-красива и щастлива не съм те виждал, ала иска ми се да те съблека от своето влияние за да докосна теб. 
Когато не си разпуснала косите си. 
Когато в погледа ти има симпатична хитрост. По-гола изглеждаш, отколкото гола би била, по-възбуждаща прави голотата ти, ала прикрива, прикрива нещо. Облечена си с поглед. 
Когато си бронирана, отдаваш тяло, ала затворила врати към дълбините на насладата, която се боиш да изпиташ, защото сама не си наясно колко дълбоко би могло да бъде чувството, а то е бездна. 
Когато бързаш или бързам. 

петък, 24 август 2012 г.

Жената неспособна да бъде невярна

                                                      Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  

Тя не е вярна, а неспособна да бъде невярна. Която се отдава до дъно, до край, до сетна клетка и емоция. 

Тя или изцяло се отдава или изобщо не се отдава. 

Възможно е да я познавате. Да е ваша приятелка, колежка, съседка. Да нямате представа, че е точно този тип жена, колкото и добре да ви се струва, че я познавате. Защото същността й няма общо с държанието й. И рядко, и само в изключителни моменти я разкрива. 

Тя не е моралистка, още по-малко псевдо-моралистка. 

Не говори с дидактичен тон, нито осъжда нечие поведение, а не е способна да измени на своето. 

четвъртък, 23 август 2012 г.

Защо се влюбват жените?


Защото знаят, че искат.
Защото знаят, че не искат.
Защото не знаят, защо.
Защото е побъркано.
Защото така са решили клетките им.
Защото просто времето е облачно.
Или е слънчево.
Или няма защо, но просто така, точно защото няма защо.

сряда, 22 август 2012 г.

"Все за голо пишеш, не те ли е срам!"

“Все за голо пишеш! Как не те е срам!” – не одобрих този анонимен коментар, нямаше смисъл, защото в разказа ставаше въпрос за актова картина. При това истинска, такава съм виждал, написах историята на чувствата свързани с нея, а на самия художник много се хареса. Картината е оценена и продадена скъпо. Видях само нейна снимка и спирам дотук, частните обяснения и искам да отговоря принципно на въпроса. 

Голотата не е само тяло. Голотата е състояние. Потребност не единствено сексуална и сведем ли я, единствено до сексуална, порочни са мислите ни, не самата голота. 
Дори голотата на тялото, сама по себе си е невинна, а отношението към нея, може да й предаде циничен или вулгарен характер. 

За мен късите поли са естетическа потребност и е изкуство да изразиш чрез своето тяло възгледите си за красота, също като да нарисуваш картината за която по-горе споменах. 

четвъртък, 2 август 2012 г.

45 причини да я напуснеш





1.Защо вече не е същата.

2. По-малко я познаваш от някога, по-чужди сте от времето, когато не сте знаели един за друг.

3. Защото не понася приятелите ти.

4.Защото не понасяш приятелките й.

5.Защото се държи като кокошка.

6.Защото те мисли за дръвник. 

понеделник, 23 юли 2012 г.

Привлича ме, с какво ли...

                                                        Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  


Отново тривиалният въпрос във форум. Какви и с какво привличат. Следваха отговори със сантиметри на гръдни обиколки, талии и ръст спрямо килограми. Някак не успях да се включа във всеобщия тон, никога не успявам, но отговора ми си дойде сам, импулсивен и откровено казах си в прав текст, какво е което ме привлича:


Може да е нещо в думите или нещо в погледа, нещо в стойката или в изражението, може да е в мириса й или в поведението й, в една физиономийка която е направила или да ме е побъркала с начина по който отмята косата й, самата й коса или харизмата й, може да са бедрата й или талията й, може да е нищо от това което изтъкнах, но нали човешкия разум все търси обяснение и когато не е способен да го даде, измисля си го. 

Любов и...бъдеще


Любов и...бъдеще

Няма такова. Не и тя.
Тя има само настояще. Усещане за пълнота, съпреживяване на цялата природа. Блаженство тук и сега. За нея, следващия ден е без значение.
И ако нещо мисли в нас за бъдещето, дори когато сме й отдадени, то е неин примес. Не и тя самата. Неин примес, който не я прави по-малка или по-голяма. Част от богатството й е или от очарованието й, неин товар, понякога – нужен или ненужен. Без него пак ще я има, дори тогава, когато не би изглеждала същата.

неделя, 22 юли 2012 г.

Когато мъжът желае


                                        Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Когато мъжът желае се покрива с мъх всяко усещане. Всички жени стават по-красиви и по нещо напомнят за нея. По носле или по характер, по стойка или походка. Гласът на някоя звучи като нейният, а друга в погледа има подобни предизвикателни искрици. Кокетка е всяка улица с хиляди изкушения, но тези изкушения са у различни жени, а всички жени не може да има, колкото и да желае, ала всичките им изкушения може да открие в една. Тази която желае. Когато мъжът желае и е покрито с мъх всяко усещане.

събота, 21 юли 2012 г.

Когато жената желае





Когато жената желае…е облак набъбнал преди началото на неизбежното изливане.
Когато заспива сама или заспива до някого, а по-сама се чувства. 
Или не може да се почувства сама, нито да заспи, защото е точно с този който желае, но повече го желае. Повече отколкото е възможно и разбираемо, и обяснимо, и възможно да се изрази логично го желае. Повече от собственото си желание го желае. Повече отколкото е осъществимо. Повече отколкото е поносимо. И не сърцето, а всяка клетка би й се пръснала в термоядрена експлозия и разпиляла се сред ангели, ако не овладяваше своето желание, в името на самото желание, да продължи да го желае, желае, желае. 
Желае когато е пияна или когато се опитва да мине за пияна и зад малко алкохол маскира по-опияняващото.