изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки

неделя, 26 август 2012 г.

Кога не си гола, макар да си съблечена

Когато сиви мисли ежедневие са полепнали под кожата ти, потънала си в тях, не си до мен, макар да сме прегърнати. 
Когато си повита в аромата ми и по-красива и щастлива не съм те виждал, ала иска ми се да те съблека от своето влияние за да докосна теб. 
Когато не си разпуснала косите си. 
Когато в погледа ти има симпатична хитрост. По-гола изглеждаш, отколкото гола би била, по-възбуждаща прави голотата ти, ала прикрива, прикрива нещо. Облечена си с поглед. 
Когато си бронирана, отдаваш тяло, ала затворила врати към дълбините на насладата, която се боиш да изпиташ, защото сама не си наясно колко дълбоко би могло да бъде чувството, а то е бездна. 
Когато бързаш или бързам. 

Когато имаме твърде много време и не смеем да свалим прекрасното „после” което отлагаме ли, отлагаме, докато изпуснем. 
Когато имаш тревожно предчувствие или тревожно предчувствие имам и аз. Не сме сами, а с нещо външно, което ни просмуква в себе си, което не можем да изгоним от стаята и стели се.
Когато единствено пелената цигарен дим се е спуснала над теб, сини змии се вият и пълзят по теб. Легнала си, а краката ти са кръстосани. Не си гола, макар няма дрехи по теб. Не си гола, но да имаше представа колко си красива!
Когато си леко пияна и алкохолния градус е обвил тръпката ти. Разтворил я е в свят в който не телата се докосват, а идеите. Ефирна нощница е опиянението ти. 
Когато не си прогонила тъжния урок от безкрайно далечното вчера. 
Когато си облечена в поза. 
Когато те интересува колко е часа. Когато ме интересува колко е часа. 
Когато не даваш да запаля лампата. Ръцете ми и устните ми и тялото ми, не могат да те обхванат цялата, а толкова искат. 
Когато си просто бляскава. Направила си някаква магия, да виждам идеала си, а не него. Вълшебница такава, криеш се в мечтите ми. И вдъхновяваш ги. 
Когато заедно с пръстена на ръката не можеш да свалиш и благоприличието си. 
Когато забелязвам твърде късно, че не си сваляла обицата от лявото си ухо. 
Когато думите които изричаш са на мъдрото общество, не на дивата природа: която си и в която си. 
Когато гласът ти звучи като гласа на твоя много напатила се, по-голяма приятелка. 
Когато аз самия не съм разсъблечен от всичко онова което крие част от голотата ти. 
Всъщност гола си само, когато очите ти, ми казват: „искам те” без те сами да го разберат. Тогава си гола, независимо колко дрехи има по теб.
Всичко друго са стотици хиляди прекрасни начини по които си съблечена.

Няма коментари: