изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки

сряда, 22 август 2012 г.

"Все за голо пишеш, не те ли е срам!"

“Все за голо пишеш! Как не те е срам!” – не одобрих този анонимен коментар, нямаше смисъл, защото в разказа ставаше въпрос за актова картина. При това истинска, такава съм виждал, написах историята на чувствата свързани с нея, а на самия художник много се хареса. Картината е оценена и продадена скъпо. Видях само нейна снимка и спирам дотук, частните обяснения и искам да отговоря принципно на въпроса. 

Голотата не е само тяло. Голотата е състояние. Потребност не единствено сексуална и сведем ли я, единствено до сексуална, порочни са мислите ни, не самата голота. 
Дори голотата на тялото, сама по себе си е невинна, а отношението към нея, може да й предаде циничен или вулгарен характер. 

За мен късите поли са естетическа потребност и е изкуство да изразиш чрез своето тяло възгледите си за красота, също като да нарисуваш картината за която по-горе споменах. 



За кварталната клюкарка, обаче, жена страдаща от доста комплекси, същата тази къса поличка е символ на покварата, на желанието на “мръсницата” да краде чужди мъже. 

За застаряващият мърморко, който хем я критикува, хем погледа му подскача крадливо е много възможно, тази същата къса поличка да е част от масовата култура, кича и арогантното поведение на младите. 

Късата поличка не е нито моята, нито оценката на клюкарката, нито тази на застаряващият мърморко. Тя си е просто къса поличка, на която ние преписваме част от своя характер и натоварваме с част от своя характер, ограничавайки до някъде част от това, опорочавайки значително част от това, което момичето изявява. 

Голотата не е само изкушение и не е само еротично предизвикателство, а природна заложба и не само като плът. 

Облечени сме в Себе Си. В онова Себе Си, което сме изградили с годините, с правилни и неправилни избори, с минало и надежди. 
Облечени сме и с оценяващите погледи, същите като онези за късата поличка, които по-горе изброих, но са далеч повече. И тези погледи са не само извън нас, а са и дълбоко проникнали в нас. В голите дебри на подсъзнателното ни, до дъното ни, под кожата ни. 
Облечени сме в прашинките които носи въздуха и ги полепва по тялото ни.
Облечени сме в грижите си и дадената си дума. В характера които откриваме пред множеството и в характера ни пред по-малобройните близки, че дори и в характера който имаме пред любим или любима, пред който или която уж се събличаме до дъното на същността си. За жалост последното го могат само щастливците. Най-щастливите между щастливците. При това не винаги, а в моменти на върховна екзалтация, когато и духа е тяло и тялото дух, а ако имаме душа…Дълбоко в космоса е, че и над него. 
Облечени сме в лъжите които смятаме за истина и в думите които създават някакъв образ на истината, за да си имаме някаква представа, но всъщност я и изкривяват.
Облечени сме в комплекси, дори най-освободените. Дори опасно освободените. 
Облечени сме в едни такива, дребнички преценки, че и финтове, логически или не съвсем, шахматни ходове за партия ежедневие. 
Облечени сме и в дрехите. А когато сме без тях, не голотата виждат очите, а виждат отразената светлина, защото очите не могат да видят нищо друго освен отразена светлина, а тя не е голотата. 

Голотата ни привлича не само със сексуалност, а и с търсене на истина, с вкус на разкриване на древна загатка на времето. А двете привличания са толкова трепетни и толкова много си приличат, че едното често може да се опише само като другото, а и май в живота си често ги бъркаме. Е, всеки си носи греховете и да побързаш да осъдиш човек, означава да поемеш част от неговите, ако все пак си сгрешил, а е изключено, ако не си под кожата му, напълно да го разбереш. 

Описвам, често едното привличане, чрез другото, като разбулване на съдбовното. Нещата никога не са такива каквито изглеждат и разбира се краят е неочакван. В повечето случаи, за да подчертае този ефект. 

Голотата в началото се е оказала само дрипите на онова което ще разголи времето и то е трудно за предвиждане. 

Не, не ме е срам от голотата. Повече ме е срам от отношенията към нея. От оценките, стана вече въпрос за тях. И не ме е срам да разголя тяхната порочност, както и правя в част от историите, защото само така освобождавам по-дълбоката голота, онази на заложеното, на природата и свободата, на дълбоката ни същност. Само така я освобождавам от дрипите им .Не ме е страх да надникна при животните в подсъзнанието си, в скришните помисли и желания, защото колкото повече се срамувам от тях и крия, толкова по-голям шанс им давам, те напълно да се слеят с мен и да се превърнат в част от мен самия. 

Така се дистанцирам от тях. Нищо човешко не ми е чуждо и на никой не е чуждо, но има неща които надмогваме, които отчуждаваме, които отричаме като свой избор и разбира се, няма защо да се срамуваме от онази част от порочната част на природата ни, която не е определяща за същността ни. 

Напротив! Ако се срамуваме има защо!
 
Не ме е срам от разголено тяло или разголено любовно желание. И в тях не откривам никакъв цинизъм, а цинични могат да бъдат оценките. Да се наредят картини на Рубенс или не толкова велик, но вдъхновен художник, до ексхибиционизма и воайорството е истинският цинизъм, не в голите тела на ваятелите. 

И да се върна на въпроса
“Все за голо пишеш! Как не те е срам!”
Тяло не ме е срам да розголя, но да разголя омраза, цинично отношение, чрез агресия към друг да гоня амбиции, да извращавам със собствената си оценка, нещо което в своята същност е напълно невинно, да разголя злото си. Това вече ме е срам. И това са част от нещата, чието вулгарно поведение, може да бъде наречено порнография, защото е наистина напълно лишено от задръжки, защото е животинско и цинично, твърде цинично. 

Срам ме е и от нещо друго. Да вървя с наклонена глава и да крия лице, когато имам лице да покажа. Жалко, но понякога трябва да живеем и в срам. И предпочитам срама пред всичко онова от което отрека ли се, бих се превърнал в претопен и безличен. 

Не знам кому е нужно, но иска се от мен. За жалост или щастие, не съм способен да го направя. И това е една моя истина, която не ме е срам да разголя. Защото в нея съм се инвестирал до клетка, до мисъл, до чувство.

Срам ме е от срама си. Но разголвам и него.
А нимфите нека се къпят голи под слънцето. Благословена е голотата им.

Няма коментари: