1.Лъжата. Просто се опитваш да му спестиш. Да понесеш сама товара на нещо страшно или нещо странно, на нещо което не би трябвало да ти се случи или не съжаляваш, че ти се е случило, но той би го приел тежко, а от това няма да ти олекне, напротив, по-тежко ще ти стане и има логика, почти мъченическо свято ти изглежда да излъжеш, в името та една друга по-висша истина. В която живеете двамата и само двамата и не искаш да разрушиш с намеса на нещо външно.
Ала най-често истината изниква наяве или лъжата повлича втора или тайната те затваря в болката си, а това те отчуждава от него.
2. Ревността. Колкото по-красива е, толкова по-грозно ти става. Колкото по-щастлив те прави, толкова повече се боиш някой да не ти отнеме щастието. Колкото по-добре е, толкова повече се опасяваш, че е наивница която лесно може да бъде излъгана и колкото по-добра е, толкова по-лош и недостоен се чувстваш и я ревнуваш, дори от лошия и недостойния в себе си, който няма общо с онзи когото тя познава и на когото се отдава с желание. Мразиш и този мазен тип, въпреки, че е твоя роля. Мразиш и нея когато й крещиш или ти се иска да изкрещиш, че я обичаш. Мразиш я, но не би се лишил от нея, само защото я чувстваш свое притежание, а си алчен.
3. Подценяването. Обичаш го, ала той не е като този или онзи и е далеч от идеала ти. И ако не го обичаше изобщо нямаше да го забележиш. И неговият приятел сега му дава хубави съвети, нищо, че не ги е искал, а той кипи отвътре, защото не понася човек да не е на неговото мнение, обижда се като дете. Навремето едва не ти създаде служебни неприятности, че пак така се опитваха за добро да му говорят. Прости неща за живота, а той едва не избухна и човека го забеляза. Иначе доброжелателен човек, при това какъв мъж и колко постигнал, че да ти бъде шеф, а не като твоя вечен пубертет. И сега така. Правиш му забележка. Май се сърди и на теб. Ревнува, а ревността е смъртен грях в любовта. Вярно, изневерявала си му. Знае, но и тази обич не заслужава.
Гледаш зяпнала. Заминал си е. Всъщност от години я карахте така.
4. Грубостта и лошотията. В работата ти тровят живота, комшиите ти тровят живота и онази маймуна по телевизията, и онзи прошляк дето се мотае с бутилката из квартала и тийнейджърите които ти дюдюкат и самият живот ти трови живота. Струва ти се, че и тя. Поне на нея можеш да го стовариш, наедно с цялата натрупана отрова. Понякога на чашка – две, а понякога и без тях. А тя търпи, дори не се питаш, защо любовта вече я няма.
5. Егоизмът. Ти го обичаш, но обичаш и себе си. Преди всичко себе си. И така е редно, но не усети кога премина границите. Забрави, че го има, превърна го в част от теб, при това не сърцето или мозъка. Вярно в тях е. Част от хармонията им, от единството й, без която всичко би рухнало, но отдавна не я съзнаваш. Приемаш я като даденост. Дори не е кожата за която полагаш толкова грижи да е бляскава, нейна храна е и извор, когато е жадна за сладост. Ти имаш амбиции, той имаше. Ти имаш приятели, той имаше. Ти имаш желания, той имаше. Добър човек е, спомняш си, че го има само когато тази прекалена доброта те раздразни. Той не е мекотело, нито е под чехъл, просто се радва на онова което се радваш. Иска ти се да вземеш и тази му радост, но не можеш, защото и без друго се радва на това което се радваш.
Макар с любим, отдавна си сама.
6. Липсата на внимание. Толкова проблеми имате. Толкова предизвикателства в битов план, а тя се глези, пак ласки и още ласки. Не сега, после! Не сега, после! Не сега, после…
Нещо иска да ти каже, нуждае се, даже започва, но прекъсваш я. С друго е ангажирана мисълта ти. Не сега, после…
А после няма!
7. Най-тежкият смъртен грях в любовта.
Да са ти напълно чужди останалите шест смъртни гряха в любовта, да не си почувствал и частица от тях и да не ти е познато дори изкушението им. Това означава, че изобщо не е имало любов, а си наричал любов: измамата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар