И след като написах „Седемте смъртни гряха в любовта” на няколко пъти получих провокиращ въпрос: „Кои са според мен седемте смъртни гряха в секса и има ли изобщо такива?” На този въпрос смятам да отговоря с настоящият пост, като ще прескоча онези неща които са в компетенцията на съдебните психиатри и ще пиша само за неща, които можем и да приемем като нормални.
1.Пренебрежението към насладата на партньора/партньорката/. Това автоматично поставя партньора, живо същество в положение на играчка, а теб в положение на мастурбиращ/мастурбираща/ , когато шанса, а и тяло което те желае ти дават възможност за много повече. Егоизмът в интимното ощетява и самия егоист, а най-лошото е, че той дори не го разбира.
2.Принудата. Не става въпрос за изнасилването, защото изнасилването дори не смятам за секс, а зверщина, за изтезание над сексуалното. Погубването му. То, изобщо няма място в този пост. Думата ми е за принудата, най-често психологическо надмощие „мекото изнасилване” в което има все пак някаква сексуалност, но в повечето случаи не тя е водеща, а е водещо желанието за надмощие. Плюс онзи егоизъм за който стана дума по-горе.
3. Възползването от лошо положение. Изпаднала в криза жена, лесна плячка е за сексуални апетити. Има нещо общо с принудата, но е и различно. Самата жертва е принудена по-скоро от живота си, от психологическото състояние отколкото от този който се е възползвал. Народът е казал: „не е луд този който яде баницата…” – няма да завършвам поговорката, всички я знаем, но един уважаващ себе си мъж, никога няма да изяде баницата на лудите. А и последиците за двамата могат да бъдат, ако не фатални, то поне много неприятни, защото отново е липсвал импулса на истинското желание.
4. Сметката за сметка на насладата. Разумът отдава тялото, то избира партньора не само по признака, какво удоволствие може да отдаде, а още по десетки други. Съвсем неразумното отдаване е глупост, но пък прекаленото сметкаджийство води до самоограбване, самолишение, празнота. Виждам в мъглата като пример хипотетичен образ на възрастна, потънала в разкош жена, която скоро си отива, която почти е загубила ума си от старост, но за миг паметта й се възвръща, сетивата й се изострят. Вижда всичко около себе си. Всичко с което скоро ще се раздели. Пита се заслужавало ли си е, дало ли й е поне малко от онова удоволствие от което се е лишила в негово име. Била е желана жена, много, много желана жена, сега си спомня. Твърде много подробности си спомня. За нейно щастие, това прояснение трае само няколко секунди. По-дълго щеше да е твърде болезнено. Отново губи паметта си, което е най-добре за нея.
5. Нежеланието за изпитване на наслада, подтискането й. Колкото и абсурдно да звучи, това го има. Най-вече при тези които използват телата си като оръжие. Боят се сами да изпаднат в своя капан. За тях също е валиден примера даден по-горе.
6. Снижаването на секса до прост физиологичен процес. Необходим за тялото, но нищо повече от отиване до тоалетната или пиене на вода. Звучи естествено и трогателно невинно, но няма ли някаква по-силна тръпка, дори да става въпрос за най-повърхностна емоционална тръпка, това е почти животинско отношение, но освен невинността на животните, ни липсва и техния финес, а и тяхната дива природна мощ, което ни поставя в далеч по-низка позиция и от тях.
7. Пренебрежението към своята собствена наслада, в името на насладата на партньора/партньрката/. Всеки любящ и всяка любяща, иска да даде на този или на тази която обича повече отколкото получава. Наслаждава се на тръпката на партньора/партньорката/, като на част от своята. И това не е просто нормално, то е красиво, но когато собствената наслада е напълно пренебрегната в името на насладата на другия, то другия е поставен в положението на извършващ първи смъртен грях в секса, а и който или която не може да изпита наслада, трудно може и да я създаде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар