Интимно за любовта: Любов и...бъдеще

понеделник, 23 юли 2012 г.

Любов и...бъдеще

Няма такова. Не и тя.

Тя има само настояще. Усещане за пълнота, съпреживяване на цялата природа. Блаженство тук и сега. За нея, следващия ден е без значение.

И ако нещо мисли в нас за бъдещето, дори когато сме й отдадени, то е неин примес. Не и тя самата. Неин примес, който не я прави по-малка или по-голяма. Част от богатството й е или от очарованието й, неин товар, понякога – нужен или ненужен. Без него пак ще я има, дори тогава, когато не би изглеждала същата.

Ако родителите мислят какво ще израсте от детето им, да от любов е, но не любовта им ги кара да се отнесат напред, да заиграят сложната логическа игра с времето: на предвиждания и вероятности, да притъпят понякога дори радостта от мига, в който са тъй щастливи със своето растящо ангелче, такова каквото е, със слабостите си и крехкостта си, с наивността си и с многото въпроси по устните и в големите си очи. Това, което ги кара са познанията им за живота, техните ценностни системи, които са съгласувани с любовта им, но и без тях нея би я имало. По-пълноценна я правят, но не и по-голяма. По-полезна, по-далновидна, но сами за себе си, не я правят любов.

Ако един мъж, понякога и с риск за здравето си, че дори и за живота си, гледа да припечели повече за да е по-щастливо семейството му, да живее в по-добри условия, да от любов е, но не любовта му го кара, а чувството му за отговорност. Което е част от любовта, но и без него любовта е възможна. Макар би изглеждала по-лекомислена, при всички случаи не би била толкова дълбока, но не любовта го кара да се откъсне от уюта на прекрасния миг, на изживяването, а нещо в нея.

Ако една жена, понякога безумно се подлага на мъчителни диети, за да е по-дълго красива, за да е по-дълго щастлив с красотата й, онзи с когото се обичат пак е от любов, но не любовта, а критериите й за любовта, каква трябва да бъде, които правят по-красива и по-стилна любовта я карат да се подлага на тези изпитания.

Ако едно подрастващо момче, започва да тренира, за да развие качества за да се хареса на обекта на своите чувства или започва да учи, за да е достоен за момичето в което е влюбен, пак е от любов, но не любовта, а възгледите му за себе си, за своята пълноценност спрямо нея го окриля.

Често докато развива качествата си се разминава с нея. Но дори тогава, понеже е била заложена в стремежа му, няма за какво да съжалява. Личността му се е развила от любов. Любовта е заложена в личността му.

Тъй и в останалите случаи.

Любовта е само настояще. Но в нея е експонирано много бъдеще, според заложбите ни, според отношението ни към нея. И останалото, с което е съгласувана.