Интимно за любовта

Когато сиви мисли ежедневие са полепнали под кожата ти, потънала си в тях, не си до мен, макар да сме прегърнати.
Когато си повита в аромата ми и по-красива и щастлива не съм те виждал, ала иска ми се да те съблека от своето влияние за да докосна теб.
Когато не си разпуснала косите си.
Когато в погледа ти има симпатична хитрост. По-гола изглеждаш, отколкото гола би била, по-възбуждаща прави голотата ти, ала прикрива, прикрива нещо. Облечена си с поглед.
Когато си бронирана, отдаваш тяло, ала затворила врати към дълбините на насладата, която се боиш да изпиташ, защото сама не си наясно колко дълбоко би могло да бъде чувството, а то е бездна.
Когато бързаш или бързам.

четвъртък, 23 август 2012 г.

Защо се влюбват жените?

Защото знаят, че искат.
Защото знаят, че не искат.
Защото не знаят, защо.
Защото е побъркано.
Защото така са решили клетките им.
Защото просто времето е облачно.
Или е слънчево.
Или няма защо, но просто така, точно защото няма защо.

четвъртък, 2 август 2012 г.

45 причини да я напуснеш

1.Защо вече не е същата.

2. По-малко я познаваш от някога, по-чужди сте от времето, когато не сте знаели един за друг.

3. Защото не понася приятелите ти.

4.Защото не понасяш приятелките й.

5.Защото се държи като кокошка.

6.Защото те мисли за дръвник.

понеделник, 23 юли 2012 г.

Любов и...бъдеще

Любов и...бъдеще

Няма такова. Не и тя.

Тя има само настояще. Усещане за пълнота, съпреживяване на цялата природа. Блаженство тук и сега. За нея, следващия ден е без значение.

И ако нещо мисли в нас за бъдещето, дори когато сме й отдадени, то е неин примес. Не и тя самата. Неин примес, който не я прави по-малка или по-голяма. Част от богатството й е или от очарованието й, неин товар, понякога – нужен или ненужен. Без него пак ще я има, дори тогава, когато не би изглеждала същата.

неделя, 22 юли 2012 г.

Когато мъжът желае

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Когато мъжът желае се покрива с мъх всяко усещане. Всички жени стават по-красиви и по нещо напомнят за нея. По носле или по характер, по стойка или походка. Гласът на някоя звучи като нейният, а друга в погледа има подобни предизвикателни искрици. Кокетка е всяка улица с хиляди изкушения, но тези изкушения са у различни жени, а всички жени не може да има, колкото и да желае, ала всичките им изкушения може да открие в една. Тази която желае. Когато мъжът желае и е покрито с мъх всяко усещане.

събота, 21 юли 2012 г.

Когато жената желае

Когато жената желае…е облак набъбнал преди началото на неизбежното изливане.
Когато заспива сама или заспива до някого, а по-сама се чувства.
Или не може да се почувства сама, нито да заспи, защото е точно с този който желае, но повече го желае. Повече отколкото е възможно и разбираемо, и обяснимо, и възможно да се изрази логично го желае. Повече от собственото си желание го желае. Повече отколкото е осъществимо. Повече отколкото е поносимо. И не сърцето, а всяка клетка би й се пръснала в термоядрена експлозия и разпиляла се сред ангели, ако не овладяваше своето желание, в името на самото желание, да продължи да го желае, желае, желае.
Желае когато е пияна или когато се опитва да мине за пияна и зад малко алкохол маскира по-опияняващото.

сряда, 18 юли 2012 г.

За целувките и целувката

Когато нямаме какво да кажем или когато нямаме думи, а повече от всякога искаме да изречем целуваме. Целуваме когато очите са го сторили преди устните.
Когато искаме да излъжем и когато искаме да кажем истината. Когато се залъгваме, че лъжем. Когато не е истина, че изказваме с целувка истината. Когато е вълшебно. Когато е твърде реално.
Когато боли и когато търсим подкрепа. Когато обичаме или когато отчаяно искаме да задържим любовта.
Когато искаме да възкресим, когато предаваме. Целуваме кръст в ръката на владика, целуваме гърди на сладко съгрешение, за което не си заслужава и го знаем, но сме готови и в ада да влезем.
Целуваме на сън непознати и често подобни сънища се оказват пророчески, а понякога не. Целуваме дъщеря по косите и преди раздяла дори намразена любов.
Целуваме да се отдадем или за да се похарчим. Целуваме през зъби и с безкрайно отворени устни. Целуваме пиянски, по руски, приятелски, дори човек с който утре знаем, че можем да воюваме. Целуваме виртуално и целуваме епистоларно. Целуваме без да сме очаквали. Открадваме целувки. Целуваме готови за плесник и дори когато не го получим, бузата ни пари. Болка няма, смут, а толкова е сладък, палав. Целуваме и чуваме: "от теб не го очаквах", "луд си, май и аз", "как да го разбирам", "ти се шегуваш" и още милиард нелепи реплики които са си на мястото, колкото и странно да звучат, а може би именно поради това.
Целуваме когато не желаем. Целуваме когато имаме далеч по-голямо желание. Целуваме за довиждане сутрин. Целуваме спящата или спящият с която и които сме престанали да се целуваме в последните месеци будни. Целуваме се като тийнейджъри по парковете, а дори да сме тинейджъри, често се мислим за твърде зрели за да правим така.
Целуваме се по мислите си и целуваме спомени. Целуваме се, че яденето е силно подправено, а това ни действа вулканично. Целуваме се защото се просто защото се обичаме или не това, не....Само искаме да споделим самотата, нищо повече, а че това всъщност е любовта ни, няма смисъл дори да узнаем, а просто да й се отдадем или да е следваме като сляпа пътека която все имаме чувство, че на никъде не води, а все края й не се открива и до чудати прелести на природата, за които само сме чували ни отведжа.
Целуваме от скука. Целуваме от страст. Целуваме като побъркани, целуваме защото се побъркваме или да не се побъркаме, за да сме побъркани или да симулираме побърканост пред самите себе си, защото в този побъркан свят е твърде побъркано да бъдеш нормален. Целуваме защото сме твърде нормални. Целуваме за да спазим ритуал и традиция.
Целуваме да ги разрушим, не на мястото си и не човека който е прилично, а изкушението пари като най-дивна целувка.
Целуваме от радост, готови сме и кучето си да целунем, но толкова е радостно да те целуне от радост, особено тъжен човек, че късмета да получиш тази целувка понякога се равнява на целувка от любов.
Целуваме защото нямаме време да се обясняваме или защото не искаме или защото имаме време и твърде много искаме, но има ли по-голямо обяснение от самата целувка.
Целуваме клепачи и уши, шии и рамене, длани и пръсти, душата се опитваме да целунем и понякога успяваме.
Целуваме хапейки, целуваме едва докосвайки, целуваме се по навик, целуваме се като обсебени от демони на непознати които по-силно от нас могат да желаят. Целуваме се от жажда за тръпка, целуваме се за да си припомним чувството. Целуваме се като в края на екшън на какъвто живота ни не прилича до тази целувка, която осмисля както и труповете които е оставил зад гърба си героя, така и всичко останало което сме преживели и се чувстваме малко като на кино. Целуваме се и в киното. И под път и на път. Целуваме се по време на танц и под душа. Целуваме се като приятели или защото искаме да покажем приятелско чувство. Целуваме се за да съкратим други процедури. Целуваме се измамени, че целувката е любов, но тази измама често се превръща в истина. Целуваме да пробудим дявола. Целуваме за да се докоснем до ангелското.
Целуваме, целуваме, целуваме докато сме живи и все недоцелунати умираме.

Целуваме толкова много, но пропуснем ли една единствена целувка, която търсим между всички останали, все едно не сме целунали изобщо.

вторник, 17 юли 2012 г.

Любов и... минало

Трябва да станем деца да обикнем.

Трябва да се родим в себе си. А житейските уроци, да са мъдрите приказки, на онзи голям мъж или онази голяма жена, които някога ги е имало и са ни оставили като завещания телата си, за да ги обитаем със свежестта на новият живот.

Не трябва да им вземаме всичките интелектуални постижения на сериозно. Трябва да приемем, че сега сме други, за да се лишим от тежките дългове

петък, 13 юли 2012 г.

101 причини защо я /го/ обичаш

1. Обичаш я защото е секси.

2. Защото си отчаян я обичаш.

3. Обичаш я защото самотата беше общата приятелка която ви запозна.

4. Защото изглежда слаба и това те принуждава да бъдеш силен, а чувството ти харесва.

5. Обичаш чувството, че обичаш, а тя е негова квинтесенция.

6. Защото беше паднал, а тя не забеляза как сянката й ти подаде ръка.

7. Смехът й, защото те гали, я обичаш.

8. Защото очите й говорят.

9. Различно се чувстваш с нея, а всичко останало преди това е било скучно и досадно.

10. Защото такъв е бил космическия цикъл когато сте се срещнали.

11. Нямаш сили да я пропилееш.

12. Защото би я предпочел пред истината.

13. Защото заслужава.

14. Защото искаш да заслужиш.

15. Защото ти е дрога.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Любов и.../или/ секс

Ще се опитам без претенции за изчерпателност или още по-малко общовалидна правота да изповядам своето отношение по въпроса. Мисля, че ще съвпадне с усещанията на много от вас:

Когато всяка мисъл е разсъблечена, по-точно душата е разсъблечена от мислите, а тялото е душа и всяко докосване по голата кожа е и докосване по космически дълбини, за които не си подозирал или подозирала, но сега са се разтворили и напомня на падане в себе си изживяването…
Когато всички житейски, социални, театрални маски са свалени.
Когато благоприличието напомня безсрамието на собствения ти егоизъм и разкъсано на парцали лежи жалко в ъгъла на стаята.
Когато нещо повече от екзалтацията на безумно-хубавия еротичен миг, чувстваш и не знаеш как да го наречеш.

сряда, 11 юли 2012 г.

Интимно за раздялата

Винаги е различно.
Винаги умирам.
Не придобих рутина, а ако беше възможна до сега да съм я придобил.
Винаги отрезнявам като след години опиянение, дори и връзката да е траела седмици, дни, часове. Опомням се свят в който съм мислил, че познавам, а се оказвам на повърхността му, сред много въпросителни и твърди стени.
Винаги съм като изгубен в непознат град.
Винаги чувствам липсата на надежда.
Хвърлям или качвам килограми. Държа се като идиот. Смея се по-шумно, май ставам и много забавен клоун, толкова забавен, че чак обирам овации и губя представа кога се смеят на майсторската ми игра и кога ми се присмиват, но ми е все едно.

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Целомъдрие?!

cefules.net

Когато момиче няма дупе да завърти, ни очи да впечатли, ни език да разтопи, ни пък нежен характер, че да затрогне, ни достатъчно кураж за да си позволи да бъде агресивна: най-лесно е да претендира за целомъдреност, че даже и да повярва колко е целомъдрена, а да укрепи вярата си, най-лесно е да си намери кучка с която да се сравни, да поразучи нещо за нея, да добави от себе си, да го разкаже на също толкова целомъдрени като нея и те да доразвият историята и да почернят живота на тази чийто най-тежък грях е това, че има всичко което те желаят, а нямат.

Онази „кучката” е възможно дори да има по-малко връзки и от тях, защото за нея не е люто предизвикателство да си позволи когото и да е било, защото има самочувствието да бъде себе си и не се краси с измислен морал, нито изтъква друго качество освен свободата си да бъде красива, а с тази красота може да е обезкуражила и без друго много лишени от кураж, смачкани от живота мъже, които лудо са се нуждаели от жена и в това си състояние са ощастливили не само себе си, а и някои от целомъдрените госпожи и госпожици, критички на морала на хипотетичната и тъй позната във всеки квартал и всяка общност: „кучка” – символ на лекото поведение и служеща чудесно за подчертаването целомъдрената посредственост.