изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки

събота, 21 юли 2012 г.

Когато жената желае





Когато жената желае…е облак набъбнал преди началото на неизбежното изливане.
Когато заспива сама или заспива до някого, а по-сама се чувства. 
Или не може да се почувства сама, нито да заспи, защото е точно с този който желае, но повече го желае. Повече отколкото е възможно и разбираемо, и обяснимо, и възможно да се изрази логично го желае. Повече от собственото си желание го желае. Повече отколкото е осъществимо. Повече отколкото е поносимо. И не сърцето, а всяка клетка би й се пръснала в термоядрена експлозия и разпиляла се сред ангели, ако не овладяваше своето желание, в името на самото желание, да продължи да го желае, желае, желае. 
Желае когато е пияна или когато се опитва да мине за пияна и зад малко алкохол маскира по-опияняващото. 

Желае когато не й достига време и я натъжава мисълта, че изпуска мига в безвъзвратното и преди да е отлетял като песъчинка в бездната иска да посегне към него, а понякога го прави. 
Желае когато има много време. Понякога от скука. Понякога защото празнотата я превръща в съзидателна стихия, такава каквато иска да изпълни липсата със себе си, със своите вълшебства. 
Желае когато е желана. Желае и когато е нежелана, за да пробуди желание. 
Когато е срещнала дявола желае. Когато е тъжна, също. Защото любовта е спасителна сламка. Но да се върнем на дявола. Обича да си играе с него на изкусителка. В изкусен дявола, не може да превърне, но да му покаже огледалния образ. Това е способна. 
Когато е радостна също желае. Защото радостта е любов. Когато нито тъжна, нито радостна, с ежедневни дрехи, тялото на ежедневието е обгърнала: по-силно желае, заради самия тонус. Желае и когато не желае. Тогава желае да пожелае. Толкова силно понякога желае любов, че забравя какво желае. И тогава я има. В повече. И тогава създава щастието, което в този миг не разбира, че е истинско, а след време оценява. Когато се снима, в последните години, желае да разголи гърди. Както преди е желаела да позира на художник, който вижда в нея фруктиера с ябълки. Всички от Дървото на Познаването. Желае по-гола, голотата си, отколкото е способна сама да разсъблече. Желае да се съблече до онази невидима форма, която чувства. Която е по-красива и от най-красивите женски форми които се откриват. Опитва се понякога да я извади чрез поезия. Понякога с мълчание. Или просто с целувка. Пред любовник, който просто и е тайната, а не любовта. Често в сънищата, често вън от тях прави опити да я съблече не пред обикновена тайна, а пред истинска Любов и истински любим. 
Желае когато е наранена. Ей, тъй! За мъст. После забравя защо е и често за жалост е повторно наранена и пак докато една част от нея стиска зъби, другата разтваря устни. 
Желае когато е ангел. Просто я обсебват небесата. Земното и натежава, бедрата си превръща в криле, душата също. Пробуди ли се, толкова е високо, че падането ще е смъртоносно. И понякога отваря очи!
Желае когато полудява. Желае защото е нормално. Желае въпреки, а не защото трябва. Желае и защото трябва, но то е между другото. Когато е пролет и пъпките й са напъпили като тези на клоните. Когато е есен и кръвта й е ферментирала като виното. Когато е трансформирала желание в друго и уж свири на пияно, но прави с нотите любов. Когато шофира бързо или крещи по телефона, защото се стреми към нещо си чийто смисъл разбира или не разбира, но все е това трансформирано в друго си, желание. Когато е зима и атмосферата я превръща в приказка край домашно огнище. Или пък лято, защото лятото си е желание и еротика. Разголена жена, нямаше защо изобщо да го споменаваме. Когато хич не обича романтичните приказки и иска да се мине веднага по същество. Във влака би било страхотно. Животът все по релси лети, не можем да излезем от тях, но да нарушим малко правилата имаме възможност, стига да я пожелаем. 
Желае когато не казва истина с „Обичам те”, но нали е актриса, любовта към играта е толкова всеотдайна колкото и любовта към мъжа, а той печели и в двата случая. Тъй, че дори лъжата е толкова любовна колкото истината. Защото любовта на жената е с категории над истина и лъжа. 
Желае и сутрин. Всъщност, винаги.
Когато жената желае…тогава жената е жена.

Няма коментари: