изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки...изповеди и размисли, секс, еротика, любов, чувства, страсти, спомени, лично, дневници, усмивки

сряда, 18 юли 2012 г.

За целувките и целувката



Когато нямаме какво да кажем или когато нямаме думи, а повече от всякога искаме да изречем целуваме. Целуваме когато очите са го сторили преди устните. 
Когато искаме да излъжем и когато искаме да кажем истината. Когато се залъгваме, че лъжем. Когато не е истина, че изказваме с целувка истината. Когато е вълшебно. Когато е твърде реално. 
Когато боли и когато търсим подкрепа. Когато обичаме или когато отчаяно искаме да задържим любовта. 
Когато искаме да възкресим, когато предаваме. Целуваме кръст в ръката на владика, целуваме гърди на сладко съгрешение, за което не си заслужава и го знаем, но сме готови и в ада да влезем. 
Целуваме на сън непознати и често подобни сънища се оказват пророчески, а понякога не. Целуваме дъщеря по косите и преди раздяла дори намразена любов. 
Целуваме да се отдадем или за да се похарчим. Целуваме през зъби и с безкрайно отворени устни. Целуваме пиянски, по руски, приятелски, дори човек с който утре знаем, че можем да воюваме. Целуваме виртуално и целуваме епистоларно. Целуваме без да сме очаквали. Открадваме целувки. Целуваме готови за плесник и дори когато не го получим, бузата ни пари. Болка няма, смут, а толкова е сладък, палав. Целуваме и чуваме: "от теб не го очаквах", "луд си, май и аз", "как да го разбирам", "ти се шегуваш" и още милиард нелепи реплики които са си на мястото, колкото и странно да звучат, а може би именно поради това. 
Целуваме когато не желаем. Целуваме когато имаме далеч по-голямо желание. Целуваме за довиждане сутрин. Целуваме спящата или спящият с която и които сме престанали да се целуваме в последните месеци будни. Целуваме се като тийнейджъри по парковете, а дори да сме тинейджъри, често се мислим за твърде зрели за да правим така. 
Целуваме се по мислите си и целуваме спомени. Целуваме се, че яденето е силно подправено, а това ни действа вулканично. Целуваме се защото се просто защото се обичаме или не това, не....Само искаме да споделим самотата, нищо повече, а че това всъщност е любовта ни, няма смисъл дори да узнаем, а просто да й се отдадем или да е следваме като сляпа пътека която все имаме чувство, че на никъде не води, а все края й не се открива и до чудати прелести на природата, за които само сме чували ни отведжа.
Целуваме от скука. Целуваме от страст. Целуваме като побъркани, целуваме защото се побъркваме или да не се побъркаме, за да сме побъркани или да симулираме побърканост пред самите себе си, защото в този побъркан свят е твърде побъркано да бъдеш нормален. Целуваме защото сме твърде нормални. Целуваме за да спазим ритуал и традиция. 
Целуваме да ги разрушим, не на мястото си и не човека който е прилично, а изкушението пари като най-дивна целувка. 
Целуваме от радост, готови сме и кучето си да целунем, но толкова е радостно да те целуне от радост, особено тъжен човек, че късмета да получиш тази целувка понякога се равнява на целувка от любов. 
Целуваме защото нямаме време да се обясняваме или защото не искаме или защото имаме време и твърде много искаме, но има ли по-голямо обяснение от самата целувка. 
Целуваме клепачи и уши, шии и рамене, длани и пръсти, душата се опитваме да целунем и понякога успяваме. 
Целуваме хапейки, целуваме едва докосвайки, целуваме се по навик, целуваме се като обсебени от демони на непознати които по-силно от нас могат да желаят. Целуваме се от жажда за тръпка, целуваме се за да си припомним чувството. Целуваме се като в края на екшън на какъвто живота ни не прилича до тази целувка, която осмисля както и труповете които е оставил зад гърба си героя, така и всичко останало което сме преживели и се чувстваме малко като на кино. Целуваме се и в киното. И под път и на път. Целуваме се по време на танц и под душа. Целуваме се като приятели или защото искаме да покажем приятелско чувство. Целуваме се за да съкратим други процедури. Целуваме се измамени, че целувката е любов, но тази измама често се превръща в истина. Целуваме да пробудим дявола. Целуваме за да се докоснем до ангелското.
Целуваме, целуваме, целуваме докато сме живи и все недоцелунати умираме.


Целуваме толкова много, но пропуснем ли една единствена целувка, която търсим между всички останали, все едно не сме целунали изобщо.

Няма коментари: